Поглед назад: Габрово се украси с едно хубаво училище

На днешната дата през 1851 г. се полагат основите на нова сграда за Габровското училище – сградата на днешната Национална Априловска гимназия. За построяването й Васил Априлов открива подписка няколко години по-рано – през 1847 г. Строежът продължава 3-4 месеца, след което се отлага за дълго време.

През 1872 г. Илия Блъсков пише: “Йоще малко и Габрово ще се украси с едно хубаво училище, едничко у нашенско, дето ще бъде пълна гимназия и нещо повече”. Емблематичната гимназиална сградата е дело на майстор Генчо Кънев от Трявна, който е построил в Габрово и църквата “Успение Богородично”, а тържественото й освещаване става със започването на учебната 1873-1874 г.

„Школата е обща – и открай света да дойдат, нека се учат“ - Васил Априлов

В началото на XVIII век започва развитието на възрожденските процеси у нас, част от които е и борбата за национална просвета. В тези векове един от българските духовни центрове е в разположеното в полите на Стара планина градче Габрово. Историята на Габровското училище започва няколко години преди то да бъде открито.

На 20 юни 1832 г. неговият бъдещ основател Васил Априлов, заедно Н. Ст. Палаузов започва в Одеса книга за дарения за новобългарско училище в родното им място Габрово. Така през 1833 г. в града е положен основният камък на училището, а през 1835 г. то бива открито от Неофит Рилски, който е първият учител и уредник в училището. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.

Васил Априлов, снимка: Уикипедия

През 1840 г. в училището е създадена първата училищна библиотека в България с дарените от Априлов и Палаузов книги. Безспорно е, че Васил Априлов прави много за развитието на училището. В завещанието си той оставя цялото си състояние на Габровското училище, с препоръката то да се превърне в “училище за висока наука”.

Училището е първото, което въвежда така наречената “взаимноучителна метода”. Този образователен метод е базиран на това по-напредналите и способни ученици, под надзора на учителя, да се използват като негови помощници в предаването на усвоените от тях знания на другите ученици. Мотото на метода е „Qui docet, discit“ – който преподава, научава. Учениците са разпределяни в няколко класа не по възраст, а по ниво на знания. Преди да поеме преподаването, Неофит Рилски написва и превежда някои основни помагала и изучава прилагането на новия метод. В рамките на следващите години се основават още дванадесет такива училища в други български селища.

През 1872 г. училището се превръща в първата в българските земи пълна гимназия, с наименование "Главно мъжко класно училище", а Девическото става петокласно. От 1889 г. приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия. През 1935 г. известният габровски лекар, общественик, краевед и дарител д-р Петър Цончев подарява на Априловската гимназия 100 000 лв. за основаване на фонд за бедни ученици.

Гимназията получава щедро дарение и от съпругата на д-р Петър Цончев – Стоянка Иванова Калпазанова – Цончева (дъщеря на родоначалника на габровската индустрия Иван Колчев Калпазанов). Тя предоставя 300 000 лв. за построяване на гимнастически салон и на музей в двора на гимназията в Габрово.

През 1988 г. училището придобива нов статут, като се превръща в гимназия с хуманитарен профил, в която се изучават разширено предмети като литература, история, философия и изкуства. Първоначално програмата съдържа елементи на класическо образование като изучаване на старобългарски и латински език, история на културата и история на философията. Няколко години по-късно изучаването на древни езици отпада от програмата за сметка на засилване на чуждоезиковия профил.

През 1992 г., след превръщането му в държавно училище, получава сегашното си име Национална Априловска гимназия. От началото на 1990-те години училището е организатор на Априловите дни на културата, които се провеждат ежегодно през втората половина на май. Те включват ученически семинари, театрални представления, концерти, литературни четения.