Поглед назад: Кой е първият биограф на Апостола?

На 24 април 1848 г. в Плевен е роден математикът и картограф Георги Яковлев Кирков. Той завършва биографията на Васил Левски на 20 март 1882 г. – две години преди тази на Захари Стоянов, с което става първият биограф на Апостола на свободата.

Биографията е наречена “Василъ Левский (Диаконът). Черти от живота, деятельностьта и трагическата му кончина. По случай парастаса на 9-та му годишнина”. Според сведенията, Кирков не оставя името си върху ръкописа от скромност, а на следващия ден го раздава безплатно на ученици и граждани в София.

Снимка: Уикипедия, Студийна фотография на Георги Яковлев Кирков, направена от унгарския фотограф Йозеф Секели

На Георги Кирков е посветено изследването “Първият биограф на Апостола” от проф. Иван Стоянов от Великотърновския университет и доц. Ружа Симеонова, директор на научния архив на БАН. По повод биографията проф. Стоянов казва следните думи:

"За мен той много по-добре се е справил от останалите биографи на Левски, защото му дава една изключително реалистична оценка. В биографията, написана от Захари Стоянов през януари 1884 година, Дякона е почти митологизиран, докато при Георги Яковлев Кирков е истински".

Поглед назад: „За народа той е нещо повече от Героя. Той е Светецът”

В биографията става дума още и за първия уредник на музея на Васил Левски в Карлово – Никола Славчев. Отделя се внимание и на събитията, свързани с градежа на паметника на Апостола, за които се говори и знае много малко. Строежът започва през август 1878 г. и продължава цели 17 години, като междувременно са откраднати доставените материали за градежа му. Инициативата за вдигането на паметника е на временния руски губернатор на София Пьотр Алабин. Негов помощник е именно Георги Кирков.  

Кирков е личност, която работи в различни области. Завършва средното си образование в град Николаев, където живее в прочутия пансион на Тодор Минков. По-късно в Санкт Петербург учи две години специалност физика и математика. Поради тежкия климат се премества в Одеса, където завършва висшето си образование. Работи като учител в гимназията на град Симферопол.

Завръща се в България по време на Руско-Турската война и работи в гражданска канцелария, участва в Учредителното събрание и изработването на Търновската конституция, става първият директор на Националната библиотека, директор на Държавната печатница и създател на Картографския институт у нас. Действителен член на Българското книжовно дружество (предшественик на БАН) от 1884 г.