Поглед назад: „Клетникът“ на френската литература и политика

08:00, 22 май 22 / Поглед назад 25 6443 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

На 22 май умира Виктор Юго - френски поет, писател, драматург, романист, художник и общественик. Той е един от най-значимите френски автори, оставил следа върху литературния и политически живот на страната. Сред най-известните му творби са „Клетниците“ и „Парижката Света Богородица“.

Роден е през 1802 година във източния френски град Безансон в семейството на генерал от армията на Първата империя. Юго има двама братя, като той е най-малкото дете в семейството. Заради работата на баща си прекарва детството си между Париж, Неапол и Испания. В Мадрид посещава религиозно училище с брат си. През 1813 година майка му Софи Требюше напуска баща му заради друг генерал, а Виктор заживява с нея в Париж, където две години по-късно е пратен в пансион.

Юго е много близък с майка си, която го окуражава да твори. Той е изключително амбициозен и едва на 14 години публикува стихове във вестници и участва в конкурси. През 1817 година участва в конкурс, организиран от Френската академия. Журито категорично избира неговото стихотворение „Trois lustres à peine“, но Виктор така и не получава наградата, защото журито го подценява, усъмнявайки се, че той е автор, тъй като е твърде млад.

Когато навършва 17-годишна възраст, издава списание „Консерватьор литерер“ с помощта на своите братя. То се превръща в трибуна на неговите стихове, които отпечатва две години по-късно в първата си стихосбирка. Тиражът бива бързо изкупен, като копие от него достига до крал Луи XVIII. Монархът е впечатлен и му отпуска годишна пенсия в размер на хиляда франка.

През същата 1821 година Виктор Юго е изправен пред поредно голямо изпитание. На 27 юни умира неговата майка, което се отразява тежко на писателя. Тогава той намира утеха в своята приятелка от детството Адел Фуше, за която се жени година по-късно. Тя му ражда 5 деца, от които първото умира рано. Не по-различна е съдбата и на останалите им наследници. Единствено дъщеря му Адел го надживява, но заради психическото си състояние тя прекарва по-голямата част от живота си в специализирани болници.

Семейството на Виктор и Адел Юго става част от френския елит, като често биват засичани на културни мероприятия. Това води до нови приятелствa на Виктор със значими фигури в арт средите. Някои запознанства довеждат брака на Юго до изпитания - съпругата му Адел изневерява на любимия си с литературния критик Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов.

През 1823 година Виктор публикува първия си роман „Han d'Islande“. Три години по-късно идва ред и на втория - „Bug-Jargal“. През следващите няколко години издава още пет тома поезия, които го затвърждават като един от великите лирични поети за съвремието си. Двете му повести „Последният ден на един осъден“ и „Клод Гьо“ изразяват неговото отвращение от болката и смъртта. През 1831 година издава „Парижката Света Богородица“.

Цели 13 години от живота си Виктор Юго посвещава на театъра. От 1830 до 1843 година той пише различни пиеси. Някои от тях биват забранени, други предизвикват сблъсък, а трети са освирквани от публиката.

Разбира се, през този период той продължава да пише и стихове. Някои от тях са посветени на многото му любовници, сред които е и актрисата Жулиет Друе, която му посвещава живота си.

През 1841 година заедно с Александър Дюма създават театър, пригоден за романтични драми. След няколко неуспешни опита, той успява да стане член на Френската академия едва през 1841 година.

По време на Юлската монархия Виктор Юго се стреми да повлияе на режима отвътре, като придобие влияние, за да реализира идеите си. Юго успява и през 1844 година той става приближен на крал Луи-Филип, а година по-късно е обявен за пер на Франция.

Още в първата си реч в Камарата на перовете Юго призовава за защита на Полша, която по онова време е разпокъсана от своите съседи. 

В началото на Революцията от 1848 година Виктор е назначен за кмет на 8-и район на Париж. Тогава той участва в потушаването на работническите бунтове, като лично командва военни части, изпратени срещу барикадите на бунтовниците.  

В същата година Юго основава всекидневника „Евенман“. В него поддържа кандидатурата на Луи-Наполеон Бонапарт, който е избран за президент в края на годината.

През 1849 година Виктор е избран в Законодателното събрание, където произнася своята известна реч за мизерията. Виктор приключва добрите си отношения с Луи-Наполеон Бонапарт, когато той подкрепя връщането на папата в Рим. Така той влиза в конфликт със своите доскорошни политически съмишленици.

Виктор Юго се подготвя за бягство след държавния преврат на 2 декември 1851 година, когато Луи-Наполеон Бонапарт се обявява за пожизнен президент, но бива арестуван. Не след дълго е освободен и той напуска Франция доброволно, като заминава за Брюксел, а след това за британския остров Джърси. Там той пише „Наполеон Малкия“, „Историята на едно престъпление“ и „Наказания“, в които яростно критикува преврата и неговия извършител. 

Заради критики към кралица Виктория, Юго бива прогонен от Джърси и се мести на близкия остров Гърнси.

Той е сред малкото политически емигранти, които отхвърлят амнистията и отказват да се върнат във Франция. Използва следващите години, за да твори. Той издава „Наказания“, в които в стихотворна форма критикува Втората империя, стихосбирката „Съзерцания“, „Легенда на вековете“, както и романа „Клетниците“. През 1866 година издава романа „Морски труженици“, посветен на жителите на остров Гърнси.

След свалянето на император Наполеон III, Виктор Юго се връща в Париж, където през 1876 година е избран в новата Горна камара на Сената. Две години по-късно получава удар и силите му намаляват.

Виктор Юго умира на 22 май 1885 година на улица Avenue de Saint-Cloud 124, която днес е кръстена на него. Юго получава почетен гроб в парижката църква Св. Геновева, която е преустроена в Пантеон.

Реч за българския народ

В знаменита реч във френския парламент на 29 август 1876 година, Виктор Юго призовава Франция, французите и света да изпълнят своя морален и хуманитарен дълг към освободителната борба на българския народ:

„Дошъл е моментът да се издигне глас ... Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат ... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така. Ние, народите, заповядваме на правителствата да издадат тази заповед ...“

Тайният живот на Юго

Въпреки сериозната си кариера, Виктор Юго е знаел как да се забавлява. Твърди се, че е бил домакин на стотици приеми, на които е демонстрирал любимия си трик - да натъпка цял портокал в устата си, а след това да постави няколко бучки захар. Накрая разбърква всичко и го „изсипва“ в две чаши.

Някои определят Юго като най-знаменитият нимфоман на 19-и век. Той обожавал секса и затова имал много любовници. Самият Виктор твърди, че в първата си брачна нощ със съпругата му Адел са се любили девет пъти.

Очаквано Адел не е могла да издържи на темпото на Юго и той много често е намирал утеха“ в десетките публични домове в Париж, където е бил почитан като светец. В деня, в който той умира, публичните домове са били затворени, като по този начин са изразили последна почит към редовния си клиент.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 3
1 Силви М. 09:06, 22 май 20

Браво!!!

2 Анонимен 12:31, 23 май 20

Неповторим

3 Ани 12:32, 23 май 20

Поклон...

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама