На 6 юни през 1999 г. в София умира един от най-нежните български лирици - поетът Дамян Дамянов.
Макар и неподвижен от ранно детство и с трудно разбираем говор, Дамянов успява да докосне чрез поезията си малки и големи. В белия лист той търси своето спасение. Творчеството му е огледало на самия него.
Роден е на 18 януари 1935 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град.
„Тук, в Сливен, през 1947 г. написах първото си стихотворение, струва ми се за пролетта. Като пионер в „Дом Септемврийче”, се запознах с поета Радой Ралин, когото винаги ще уважавам като пръв мой учител в поезията. Като ученик в гимназията отпечатах първото си стихотворение в „Сливенско дело” (1949 г.). За литературния кръжок „Фадеев” пазя най-съкровени спомени", пише Дамянов в своя автобиография, написана през 1958 г., която и до днес се пази в библиотека „Зора” в Сливен.
През 1961 г. завършва българска фиология в Софийския университет. Тогава започва да работи като литературен консултан във вестник „Народна младеж” . По-късно става редактор в отдел „Поезия” на списание „Пламък”.
Снимка: Уикипедия
„Винаги съм обичал литературата и тя беше любимия ми предмет в училище. Хубави спомени имам от гимназията и преподавателите в нея. Само с математиката не беше така. Преподавателят ми Иван Герасков, който не знам защо не обичаше стиховете, винаги казваше: От поетите хора не стават! Сега живея в София и уча задочно литература. От 4 години членувам в кабинета на младия литератор при Съюза на писателите”, пише още Дамянов в автобиографията си.
През 1958 г. започват да се отпечатват собствените му стихосбирки, които наброяват цели 38. Голяма част от тях са преиздавани по няколко пъти.
Голямо негово постижение е излязлата през 1963 г. книга „Пусть окно распахнется” в превод на руски език от М. Кудинов.
Дамян Дамянов е женен за поетесата Надежда Захариева, от която има двама сина.
Поетът е удостоен със званието „Народен деятел на културата”, лауреат е на Димитровска награда. През 1998 г. получава наградата „Иван Вазов” за цялостно творчество.
ЛЮБОВ
Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
Чрез тебе съществува то.
Чрез теб родено, с теб умира.
Чрез теб душата му - листо
се носи тъжно из всемира.
И този цял всемир тъй тих,
и туй листо, и този вятър
ведно събрани - туй си ти!
Да, ти, едничката, която
си вред и всякаква - кълбо
от грешна плът и дух безплътен.
Чрез теб, безсмъртнице Любов,
дори смъртта е миг безсмъртен.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар