Поглед назад: Горяните - борци под знамето на свободата

Поколения българи бяха лишени от знанието за антикомунистическата съпротива у нас след 1944 г. Внушаваха ни, че за разлика от поляци, чехи и унгарци, сме приели масово и радостно, поставената от чужда сила власт - тази на Българска комунистическа партия. Щастливо сме изтърпели установената от нея република - сателит на червена Москва, до банкрута и през 1989 г.

Виждаме кадрите с озарените от щастие лица на посрещачите на Съветската армия и партизанските отряди, размахват букети, но едва ли някой от тях е очаквал това, което се случи в периода от 1944 до 1989 г. Да отнемат на него, децата и внуците му, елементарни човешки права и свободи за десетилетия. Дали някой си е представял мащаба на последвалия терор и несправедливите, жестоки присъди на Народния съд? Здравият разум би предугадил съпротивата, която естествено се надига, когато става ясен за всички, моделът, който българските комунисти решават да следват. Такава е съпротивата на четите от горяни, за която малцина от съвременниците ми преди 1989 г., а и днес, са чували, чели или гледали.

Един повърхностен поглед би сложил знак за равенство между въоръжените групи, оказващи съпротива на властта, борещи се за промяна на системата. Такива са партизаните до 1944 г., но дали може да се каже същото за горяните след тази, превратна за българите, година? Докато първите се борят за налагане на партийната си идеология и за прокарването на интересите на чужда държава, то вторите се бият за свободна и независима България. Ето какво казва един от изследователите на движението проф. д-р Диню Шарланов: "В основата на съпротивителното движение лежат идеята и целта да се защити традиционната ни държавност, да се опазят народните обичаи и традиции от обезличаване, като се попречи на съветизацията на Бъл­гария, и да се приложат и утвърдят у нас принципите на западната де­мокрация, получила легитимност през последните столетия като най-добра форма на обществено устройство".

Движението на горяните получава своя първи тласък след 1946 г., когато комунистите решават да се разправят с доскорошните си приятели  в "Отечествения фронт". Това са земеделците, звенарите и уж най-близките до БКП - социалдемократите. Другите партии в България са били ликвидирани до тази година. Нов подем на антикомунистическата съпротива се отбелязва в архивите в началото на 50-те години. Насилствената колективизация изкарва в горите хиляди въоръжени земеделци, а много ятаци помагат. За последните се предполага, че са огромен брой, защото за разлика от партизаните преди 1944 г., които нападат мандри и стопанства, за да се изхранват, то при горяните подобни действия са редки. Случват се само ако мандрата е отнета от частния си стопанин. Изземването на земята, животните, стопанския инвентар на селяните предизвикват огромно недоволство. Комунистите са безкомпромисни в усилията да въведат съветския модел на колхозите.

Не ги спират нито демонстрации, нито крайните, с оръжие, прояви на съпротива. В страната започват да влизат и чети от чужбина, съставени от емигранти. Радио "Горянин" предава пряко от Атина. Данните за числеността на въоръжените групи са противоречиви и несигурни. Източниците за тях са единствено от спомени и от докладите на бившето ДС. Твърде вероятно е служителите да са укривали данни, а е и лесно обяснима тяхната неосведоменост.
 
Известна е обаче неравната битка в Сливенската планина. 106 горяни начело с Георги Търпанов (Търпана) се сражават с няколко хиляди милиционери и редовна армия. 40 горяни падат убити, а Търпана, ранен дванадесет пъти, успява да изведе останалите от обсадата.

За важността на сражението свидетелства фактът, че операцията се ръководи лично от тогавашния министър-председател Вълко Червенков и министъра на вътрешните работи Георги Цанков. Датата на битката е емблематична. 1 и 2 юни 1951 г. - 75 години след сражението във Врачанската планина с Ботевата чета. Късно през същата година, Търпана е заловен и екзекутиран край Стара Загора на 12 декември.

Някои биха възроптали срещу сравнението на Ботевата чета с тази на Търпана, но макар и от различни периоди, то общото е борбата за освобождението на България. В единия случай от чужда османска власт, а в другия - от наложена отвън със сила болшевишка. Участниците и в двете чети са били готови да дадат живота си за Отечество с европейско обществено устройство, култура и бъдеще.
 
Изследователи приемат, че въоръжената съпротива приключва чак през 1958 г., когато са разгромени последните чети. Обяснението се търси в липсата на отзвук извън страната. "Американците" така и не идват. Тежка психологическа травма нанася и потушаването на контрареволюцията в Унгария през 1956 г.  Желязната завеса също обезсърчава движението. Двете противопоставени системи разчитат на взаимно въздържане. Другото, което се набива на очи е липсата на колебание сред българските комунисти. За тях идеално пасва определението "по-католици от папата". За разлика от полските, чешките и унгарските комунисти, част от които при вълнения подкрепят антисъветските настроения на народа си, то нашите безкопромисно и безжалостно се разправят със сънародниците си. През 1960 г. радио "Горянин" предава: "Братя бъл­гари, нашето оръжие днес: ежедневно, ежечасно пасивна съпротива към омразния режим на комунистическите изедници. Нека всеки намери в себе си най-подходящ начин да окаже пасивна съпротива срещу тирани­ята. Съпротивлявайте се умело, без да се излагате на излишна опасност, срещу затъпяващата лъженаука, наречена марксизъм. Съпротивлявай­те се на неправдите и незаконностите в ежедневието. Срещу премахването на народните обичаи и затриване на националния дух".

В тържествено слово през 2016 г. президентът Росен Плевнелиев казва: "Малцина са оцелелите, повечето загиват в битките или са заловени и убивани без присъда. Семействата им са преследвани и потискани в продължение на десетилетия". Тогава са наградени посмъртно с орден "За граждански заслуги" I-степен 30 горяни. Орденът е учреден от княз Фердинанд I още през 1891 г.

Днес можем да отбележим, че борбата на горяните е била исторически вярна, достойна за възхищение и пример за патриотизъм. Техните имена трябва да стоят високо заедно с тези на големите ни национални герои!