„Хора и улици“: Какво е общото между Ами Буе, Фритьоф Нансен и Васил Левски?

10:00, 30 юни 20 / София 25 5033 Шрифт:
Цветилена Симеонова Автор: Цветилена Симеонова

Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.

Какво е общото между Ами Буе, Фритьоф Нансен и Васил Левски? Елементарно, Уотсън – така се наричат три софийски улици.

По имената на улиците на красивата ни столица може да се проследи нейното развитие и различните влияния, под които тя е попадала през годините. Табелите с имената гъмжат от разнообразие - от комунистически герои и имена от „зората на демокрацията“, през царе и борци за свобода, до цветя, реки и планини. От „Андрей Ляпчев“, през „Дякон Ингатий“, до „Народен герой“, „Явор“ и „Сълзица“.


Снимка: CanStockPhoto

Бул. „Адолф Хитлер“, бул. „Ленин“ и бул. „Георги Димитров“

Смятана на имената на улиците не е нещо странно и необичайно. И обикновено се случва със смяната на различните режими на управление и дори в зависимост от ерудицията на управниците.

Най-вероятно не много софиянци знаят, че по времето на Втората световна война (до 1945 г.) познатият ни бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ е носел името на германския фюрер Адолф Хитлер. След това пък бива преименуван на „Клемент Готвилд“, който е виден чешки комунист. После пък става „Евлоги Георгиев“, а сега е добавено и името на брат му – Христо. Любопитно още е, че по времето на комунизма днешният бул. „Цариградско шосе“ се е наричал „Ленин“, а бул. „Мария Луиза“ е носил името на Георги Димитров.

До началото на днешния век пък съществуваше и улица „Път към комунизма“, която извеждаше към входа на Централните гробища.


Снимка: CanStockPhoto

За Ами Буе, ген. Гурко, Жолио Кюри, Луи Леже, Фритьоф Нансен и др.

Оказва се, че съществуват десетки улички, по които минаваме всеки ден, но не се замисляме за значението на имената им.

Ул. „Ами Буе“ е успоредна на бул. „Цар Борис III” и бул. „Тотлебен“. Тя е кръстена на френския учен Ами Буе, който придобива световна известност като един от пионерите на геоложките проучвания. Член е на много европейски академии и дружества. След експедиция на Балканския полуостров Ами Буе издава едно от най-важните за времето си изследвания на региона, включително на територията на България.

Ул. „Генерал Йосиф В. Гурко“ се намира в центъра на София и носи името на руския военачалник Йосиф Гурко, дал голям принос за Освобождението на България. Особено известно и важно за развоя на войната е преминаването на неговия отряд през Стара планина в сурови зимни условия, довело до освобождаването на София и Пазарджик. В този преход дава личен пример със своите издръжливост, бодрост и енергичност, делейки наравно с обикновените войници всички трудности – нощува на открито край огньовете и се задоволява със същите сухари, които имат продоволствие.

Ул. „Фредерик Жолио-Кюри“  е улица в район „Изгрев“, която се простира между бул. „Цариградско шосе“ на север до Борисовата градина на юг. Наименувана е на френския физик и химик Жан Фредерик Жолио-Кюри, носител на Нобелова награда. Той е организатор на строителството на първия атомен реактор на Франция и създава един от първите синхрофазотрони в света. По време на окупацията на Франция той взема дейно участие във Френската съпротива. Приносът му е, че през 1940 г. предупреждава френското разузнаване, че нацистите имат програма за създаване на атомна бомба.

Снимка: CanStockPhoto

Ул. „Луи Леже“ се намира в централната градска част на София и носи името на първия френски преводач на „Житие и страдания грешнаго Софрония“ – Луи Леже. След Средногорското въстание и Баташкото клане през 1876 г. пише редица статии във вестници и списания в защита на българите. През 1882 г. посещава България – „класическите долини, напоявани от водите на Марица и Искър“, според думите му. През 1885 г. заема катедрата по славянски езици и литература в Колеж дьо Франс. Първите му лекции са посветени на България до времето на Пазвантоглу, представено и в автобиографията на Софроний Врачански, която той превежда на френски език. „Откогато съм се запознал с вашия народ, не съм престанал да се интересувам от съдбините му“, пише той за България.

„Фритьоф Нансен“ е булевард в София, който носи името на норвежкия изследовател, дипломат и общественик Фритьоф Нансен. И той като Луи Леже е от онези личности, родени някъде далеч, които нямат общо с България, но тя успява да стигне до сърцето им по един или друг начин. Той е норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист и лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г. Основната цел на живота му е пътуването до Северния полюс. Последните години от живота си обаче отдава изцяло на обществена и политическа дейност. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция, организира международна помощ. Като върховен комисар на ООН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война от 1919-1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г., парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.


Снимка: CanStockPhoto

Бул. „Джеймс Баучер“ се намира в квартал „Лозенец“, като започва от площад „Велчова завера“ (в близост до Борисовата градина), пресича булевард „Черни връх“, достига до улица „Козяк“. Носи името на ирландския журналист Джеймс Баучер, застъпник за българската кауза. Той се ражда през 1850 г. в Ирландия, в семейство на земевладелци. Има интерес към музиката, но започва частично да губи слуха си и поради това се насочва към журналистиката и езикознанието. За кратко време Баучер става популярен журналист и не е изненада, че му е поверена задачата да бъде кореспондент за цяла Югоизточна Европа, наричана тогава „барутното буре на Европа”. До началото на XX век обикаля почти всички тукашни държави, и бързо става експерт по балканска политика. Фактът, че кореспондентът на „Таймс” на Балканите се пренася за постоянно в София, където живее и работи между 1892 и 1915 г., е признание за политическата тежест и роля на България в района. Много скоро Баучер е запленен от България и нейните хора до такава степен, че носи български народни носии, спи завит с ямурлук и пие ракия. Той завързва приятелства с хора от различни прослойки. А ето един интересен факт около личността на ирландския журналист: Няма българин, който да не познава картината на Иван Мърквичка „Ръченица“. Тя разказва на поколения българчета за националния бит, обичаи, образи, носии и нрави от епохата след Освобождението. Ръченицата се разиграва в една кръчма в Бистрица (в близост до София), а един от играещите е именно Джеймс Баучер.

Ул. „Алабин“ е основна централна улица в София. Наречена е на руския общественик и историк Пьотр Алабин - руски граф, общественик и историк. Инициатор е на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение. По време на Временното руско управление в България (1878 – 1879) е губернатор на София. По негова идея се основава Софийската публична библиотека.


Снимка: CanStockPhoto

Ул. „Всеволод Гаршин” се намира в кв. „Княжево“ и носи името на великия писател и публицист Всеволод Гаршин, който „документира” с разказите си Руско-турската освободителна война. Защитник и застъпник е на българската национална кауза.

Ул. „Макгахан“ се намира в ж.к. „Хаджи Димитър“ и е кръстена на Джанюариъс Макгахан – човекът, без когото светът, а вероятно и самите ние нямаше да знаем какво точно се е случило в Батак и България след потушаване на Априлското въстание. Той е американски журналист от XIX век, изпратен в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ след Априлското въстание (1876 г.) и по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.). Ярък застъпник е на българската национална кауза. Той пише редица репортажи за зверствата у нас по време на Априлското въстание и така разкрива пред Европа истината за невижданите зверства по нашите земи.

Последната уличка, на която ще се спрем, е ул. „Абоба” - намира в кв. „Крива река”. Няма друга улица палиндром в София – такава, която да се чете по един и същи начин от двете страни. Самата дума означава старото наименование на град Плиска. Според историци думата се тълкува като „земен вал” на езика на прабългарите.


Снимка: CanStockPhoto

Още от „Хора и улици“:

„Хора и улици“: Частно парти в градския транспорт? – Срещу 200 лв. на час

„Хора и улици“: Майсторът на китари

„Хора и улици“: Убитият с камъни софийски мъченик

„Хора и улици“: С какво е значима църквата, през която трябваше да мине столичен булевард

„Хора и улици“: Големите тайни на най-късата уличка в София

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама