Поглед назад: Щедрият дарител

На 5 юли се навършват 125 години от смъртта на Евлоги Георгиев - смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19-и век. Въпреки че почти през целия си живот е извън България, той не престава да се чувства свързан със съдбата на сънародниците си.

Заедно с брат си - Христо Георгиев, участват в редица благотворителни инициативи, които подпомагат с огромни суми. В продължение на години Евлоги подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина. Подпомагал е болницата в Галац, университета „Карол Първи“, българското девическо училище в Солун, българската болница в Цариград, но най-голямото постижение е сградата на Софийския университет.

През 1896 г. подарява на българската държава 800 хиляди лева за построяването на сградата на Софийския университет и предоставя парцел в центъра на София на стойност 200 хиляди лева.

Евлоги Георгиев е роден на 3 октомври 1819 г. в Карлово, където става учител след като завършва образованието си в Пловдив. През 1837 г. заминава за румънския град Галац, където двамата братя на майка му имат фирма за търговия с ориз.

Евлоги и Христо Георгиеви, снимка: Уикипедия

Две години по-късно тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Не след дълго при тях пристига и братът на Евлоги - Христо.

В началото на 50-те години на 19-и век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и започват да внасят прежди, платове, желязо, захар, кафе и ром от Англия.

Братята откриват и тайните на банкерството, като започват стриктно да следят лихви и курсовите разлики. Така през 1872 г. почти всичките им приходи идват от банкови операции. Успяват да увеличат печалбите си с 95 пъти.

През 1880 г. Евлоги Георгиев е избран за депутат във 2-то Народно събрание, но тъй като не е български, а руски гражданин, изборът му е касиран.

Умира на 5 юли 1897 г. в Букурещ на 77-годишна възраст, оставяйки състояние в размер на 23 млн. лева. 

Завещанието му, което разочарова наследниците му - семейство Пулиеви, е отворено два дни след смъртта му.

Той е завещал 6 милиона лева за построяване на университети, както и десетки хиляди лева за църкви, училища и болници. На братовчедите си е завещал по 40 хиляди лева, а на леля си Елисавета оставя имотите си в румънската столица.

Вуйчото на Евлоги оспорва завещанието в съда, а делата продължават и след смъртта му, като случаят се политизира.

През 1911 г. се решава с парите, които са останали - 13 млн. лева, да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово, което противоречи на волята на дарителя.

През 1934 г. е построен днешният ректорат на Софийския университет, на чийто вход и до днес виждаме паметници на двамата братя.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!