На 4 август се навършват 147 години от смъртта на Ханс Кристиан Андерсен - автор на едни от най-известните приказки, сред които „Малката русалка“, „Снежната царица“, „Храбрият оловен войник“, „Малката кибритопродавачка“, „Палечка“ и „Грозното патенце“. Неговите текстове са преведени на повече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.
Роден е на 2 април 1805 г. в град датския град Оденсе в бедното семейство на обущар и перачка. След смъртта на баща му 11-годишният Ханс Кристиан ходи на училище спорадично, прекарва времето си повече във съчиняване на истории и фантазиране, отколкото на учене, и имитира танцьори и акробати и рецитира пиеси на всеки, който пожелае да го слуша. За да сложи край на това, майка му го изпраща да учи занаят при тъкач, шивач и в цигарена фабрика.
Само три години по-късно, на 14-годишна възраст, Ханс Кристиан заминава за Копенхаген, воден от желанието си да стане знаменит актьор. След още три години на крайна бедност, директорът на Кралския театър в Копенхаген открива таланта на младежа, осигурява средства за обучението и следи развитието на Андерсен. През 1828 г. той издържа приемните изпити в университета в Копенхаген, а на следващата година публикува първите си литературни опити.
Снимка: Уикипедия
Страстта на Андерсен към пътувания се разпалва през 1833 г., когато кралят финансира 16-месечно пътуване из Германия, Франция, Швейцария и Италия. До края на живота си Андерсен предприема десетки пътувания и прекарва почти 15 години в други държави, преживяванията от които са описани в много поеми, пиеси, романи и пътеписи.
Първият истински успешен роман на Андерсен „Импровизатор“ е отпечатан през 1835 година. В него, както и в „Само цигулар“ (1837 г.), намира израз типичния за романтиците конфликт на поета-мечтател с пошлостта и безсърдечието на „света“.
През същия период от време са издадени също три негови сборника „Приказки, разказани за деца“. Сред тях са „Принцесата и граховото зърно“, „Русалка“, „Новите дрехи на царя“, „Огнивото“, „Цветята на малката Ида“ и други. С тях Андерсен преобразува жанра на литературната приказка, ползващ се с голяма популярност в епохата на романтизма. Андерсеновите приказки били посрещнати нееднозначно от датската критика, която не осъзнала веднага новаторството на Андерсен. От мнозина те били приети като прекалено „леки“ за възрастни и недостатъчно назидателни за деца.
Въпреки това славата на Андерсен непрекъснато растяла. По-късно виждат бял свят и приказките „Най-хубавата роза на света“, „Храбрият оловен войник“ (1838 г.), „Славеят“ (1843 г.), „Грозното патенце“ (1843 г.), „Снежната царица“ (1844 г.), „Малката кибритопродавачка“ (1845 г.), „Сянката“ (1847 г.), „Майка“ (1848 г.) и други.
Публикуваните Андерсенови приказки са 168 на брой. Някои от тях съдържат народни предания („Дивите лебеди“, „Свинарят“), други - мотиви от испанския, италианския фолклор и от „Приказки от хиляда и една нощ", но голяма част от най-известните му приказки са изцяло плод на въображението и таланта на Х.К. Андерсен („Палечка“, „Оле затвори очички“, „Храбрият оловен войник“) и много други.
Снимка: Уикипедия
През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в „Ролигхед“ (букв. „спокойствие“), в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел банкера Мориц Мелхиор. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“. Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал Ньоребро в Копенхаген.
Преди смъртта си Андерсен е световно признат. Датското правителство го обявява за национално богатство и му изплаща специална годишна пенсия. Още приживе е планирано издигането на паметник на писателя, който и днес се намира в градините на замъка Росенбор.
Музеят на Андерсен
Музеят на Андерсен в родния му град е посветен на неговите творби. Изложение припомня всичките най-известни приказки. Малката стаичка, в която творецът прекарва младежките си години, докато живее в Копенхаген, разказва на посетители, ценители и поклонници на творчеството му за живота на този прословут датския разказвач на приказки. В музея на Андерсен е пресъздадена скромната обстановка, в която живее Ханс Кристиян Андерсен. Обзавеждането на стаята се състои от малък креват, гардероб, печка, писалище и два стола.
През времето, в което Андерсен живее в тази къща, не написва нищо, но все пак по лавиците на интериора на музея на Андересен са поставени негови произведения. Уникално преживяване за посетителите на музея е възможността да седят в неговия стол и да се наслаждават на творчеството му.
Снимка: CanstockPhoto
Всяка година на 2 април се чества рождението на Андерсен. Празникът започва в началото на април и всички музеи и туристически бюра са готови да посрещнат и отговорят на въпросите на многото допълнителни гости, които ще дойдат в града на Ханс Кристиан Андерсен. Идеята за честването на Андерсен и възможността за уникална световна промоция съществува от 1998 г.
Из вечните цитати на Андерсен
„Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките“
„Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце“
„Чистотата е най-добрата красота“
„Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв“
„Само когато се отдалечиш от планината, можеш да видиш истинския й облик. Така е и с приятелите“
„Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно“
„Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка“
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар