Недочаканият да се завърне...

Навършват се 135 години от рождението на един от най-обичаните ни поети - Димчо Дебелянов.

Роден е на 28 март 1887 г. във възрожденска Копривщица. Димчо е шестото дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. След смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив през 1896 г., където Димчо учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил „Св. св. Кирил и Методий“. Именно там той пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. Две години по-късно в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, а през следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва едва две години.

Снимка: Уикипедия

Дебелянов е любознателен по природа, успява да научи френски, руски и английски езици и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен редник. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик.

В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на месец януари през 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където остава около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. 29-годишният подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10.00 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово, днес Моноклисия.

Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро).

За отличия и заслуги през втория период на войната посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета.

Къща музей „Димчо Дебелянов“

Родната му къща в Копривщица е превърната в музей през 1958 г.  В къщата е изложена експозиция,  включваща вещите на Дебелянов от фронта, портрет на неговата майка, акварелен портрет на поета и възстановената автентична обстановка с типична копривщенска подредба и обзавеждане, вдъхваща уют.

Снимка: БГНЕС

В двора на къщата има скулптура на майката на поета, чакаща го да се завърне.

Да се завърнеш в бащината къща

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!