Учени обясниха феномена „Игра на тронове”

21:00, 03 ное 20 / Любопитно 25 2598 Шрифт:
Цветилена Симеонова Редактор: Цветилена Симеонова

Математици и литературоведи детайлно проучиха особеностите на сагата „Игра на тронове” и стигнаха до извода, че книгите на Джордж Мартин приличат най-много на реалистичната исландска митология, повече отколкото на „Беоулф” и другите класически митове и епоси на средновековна Европа. Изследването е проведено в Университета в Уоруик, Великобритания, и е публикувано в списание PNAS – научното издание на Националната академия на науките в САЩ.

Характерът на социалните връзки между персонажите в „Песен за огън и лед” е близък до начина, по който работят реалните социални мрежи. Това е напълно достатъчно, за да направи историята по-реалистична, отколкото егоцентричните епоси като „Беоулф” или ирландската митологична сага „Táin Bó Cúailnge” („Отвличането на бика от Куалнге”). От гледна точка на митологията, „Игра на тронове” прилича повече на ирландските саги”, пишат учените, съобщи „Площад Славейков“.

Почина звезда от “Игра на тронове” и момиче на Джеймс Бонд

„Игра на тронове”, заснет от НВО по мотиви от поредицата на Джордж Мартин „Песен за огън и лед”, бе един от най-популярните сериали  в периода 2010 – 2019 г. Популярността му до голяма степен се дължеше и на факта, че всеки сезон голяма част от ключовите герои умираха или губеха социалния си статус, а измисленият свят на Мартин се оказа невероятно дълбок и богат.

Именно това привлича вниманието на много математици и литературоведи към произведенията на Мартин. С помощта на научни методи те се опитали да предскажат кой от героите ще доживее до края на сериала, а впоследствие използвали анализите си, за да открият тайната на успеха на сериала и книгата.

Джордж Мартин пише шестата част на епичната сага „Песен за огън и огън“

Група британски и ирландски изследователи под ръководството на Робин Дънбар от Оскфордския университет изучили творчеството на Мартин от гледна точка на структурата на повествованието в „Песен за огън и лед” и това доколко логични или неочаквани са различните събития от позицията на хората, населяващи този измислен свят. За целта учените анализирали как са взаимодействали всички персонажи, споменавани в книгите на Мартин, и съставили максимално точна хронология на контактите им, използвайки математически методи. По същия начин били анализирани „Беоулф” и „Táin Bó Cúailnge” – двата най-важни епоса на Англия и Ирландия.

Данните сочат, че в „Игра на тронове” са включени повече от 2 хиляди споменати поименно персонажи, взаимодействащи помежду си повече от 41 хиляди пъти. Независимо от това, типичният брой на контактите между тях, а и кръгът им на общуване, остават относително неголеми във всички глави на книгата. Така те стават съпоставими с реалността. Това не е характерно за „Беоулф” и „Táin Bó Cúailnge”, където повествованието е изцяло съсредоточено върху централните персонажи.

Дори главните герои в книгите на Джордж Мартин, от чието име се води наративът, познават или взаимодействат с около 150 други герои. Това съответства на броя хора, с които съвременният човек общува в реалността.

Освен това персонажите във всяка глава обикновено са около 30-40, което съответства на добре структурираните Шекспирови драми и други литературни шедьоври от миналото.

Емилия Кларк: Голите сцени в „Игра на тронове“ бяха ужасяващи

Парадоксално, но анализът показва, че смъртта и другите драматични събития в света на „Игра на тронове” не са в непремерено количество и сериалът не е толкова кървав, колкото изглежда. Според професор Дънбар и неговите колеги историята повече наподобява съвременния свят, отколкото епосите на древността. Тази реалистичност според учените е една от двете главни причини за популярността на „Игра на тронове”, защото позволява на читателите и зрителите да удържат в паметта си събитията и да се ориентират в отношенията между героите, въпреки привидната обърканост и сложност.

Усещането за неочакваност, смятат учените, е специално създадено от Джордж Мартин с помощта на времеви скокове между главите, за да увлече читателя и да го накара да разплете ситуацията сам, използвайки вече наличната информация.

Тези два подхода са превърнали „Песен за огън и лед” и „Игра на тронове” във феномен, който трайно определя облика на културата от второто десетилетие на ХХ век, казват учените.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама