Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Международният ден на киното е точното време да си припомним една приказка, която започва така: „Имало едно време едно старо софийско кино… Кино „Одеон“.
Нека първо започнем с етимологията на думата „одеон“. Това означава сграда, която е използвана за провеждане на поетични и певчески състезания, както и за музикални и литературни представления в Спарта пет века преди новата ера. Оттогава всяка подоба сграда в Древна Елада или в Древен Рим се нарича одеон. В България са разкрити 3 одеона – в Пловдив, София и Никополис ад Иструм (с. Никюп, Великотърновско).
Кино „Одеон“ е пряко свързано с историята на София. То е открито през 1910 г., като тогава се е намирало в центъра на столицата – на ул. „Цар Симеон“. Единствената му конкуренция по това време било кино „Модерен театър“, чиято сграда днес се използва за реализирането на редица театрални постановки. През 1920 г. в кино „Одеон“ е извършен атентат. Убити са петима човека, оцелява един - Ванче Михайлов.
Любопитен факт е, че кино „Одеон“ дава началото на рекламните табла у нас, както и стартира първото специализирано издание - „Киножурнал“.
На практика кино „Одеон“ е най-старото кино, оцеляло до днес. Това, разбира се, е образно казано, тъй като сградата му е унищожена по време на бомбардировките в София от Втората световна война.
Киното започва да функционира от 6 февруари 1961 г. в салона на Клуба на дейците на културата на ул. „Г. С. Раковски“ 108. След продължително прекъсване през 1969 г. филмотеката наема салона на кино „Влайкова“ с намерението да го превърне в специализирано архивно кино. Дори му дава името „Айзенщайн“, въпреки че до официално преименуване не се стига. Не след дълго и този салон преустановява прожекции, за да се подновят от 20 октомври 1972 г. в току-що откритото студийно кино „Витоша“. Година по-късно филмотеката получава самостоятелен салон - известното на всички столичани кино „Дружба“, прекръстено през 1991 г. на кино „Одеон“.
Кино „Одеон“ не прилича на останалите столични кина - рекламно-информационните табла дават възможност на публиката да направи своя избор сред многообразието на показваните заглавия, обединени в цикли. Организират се седмици, гостувания на чужди кинематографии, честване на наши и чужди кинотворци.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Най-старата сграда в София
„Хора и улици“: Три факта за храма „Св. Александър Невски“, които ще ви изненадат
„Хора и улици“: Какво да покажем на чужденците в София
„Хора и улици“: Домът на днешните будители
„Хора и улици“: Най-зелените квартали на София
„Хора и улици“: Колко бил хубав столичният зоопарк
„Хора и улици“: Площад „Независимост“, където се родиха протестите
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар