Отива си една от най-тежките години за човечеството от новия век – годината на коронавируса. Пандемията удари целия свят и доведе до сътресения почти във всички сфери на живота ни. Един от най-големите удари понесе ресторантьорският бранш и очаквано – това беше и една от горещите теми през изминалите 30 дни. През декември българите се вълнуваха и около европейското първенство по художествена гимнастика в Киев, откъдето наши индивидуални гимнастички отново ни накараха да се гордеем, като се завърнаха у нас с медали. Ансамбълът ни обаче пропусна състезанието заради случаи на коронавирус и това доведе до нов скандал. „Горещ картоф“ в обществото ни се оказа и решението на депутатите допустимите часове за извънреден труд да бъдат увеличени двойно – от 150 на 300 часа годишно.
Снимка: CanStockPhoto
Дискриминирани ли са част от заведенията? Коледните и новогодишните празници традиционно са едни от най-силните дни за заведенията. Заради пандемията обаче ситуацията тази година е различна. От 22 декември ресторантите, които са към хотели, отвориха 50% от капацитета си само за гостите с нощувка, докато самостоятелните заведения – останаха затворени. Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева не смята, че има неравнопоставеност в ресторантьорския бранш. Според председателя на Сдружението на заведенията в България Емил Коларов обаче решението на правителството е дискриминационно. Какви са техните аргументи вижте тук.
Снимка: БГНЕС
В началото на месеца един скандал плъзна из „коридорите“ на художествената ни гимнастика - кой допусна гимнастичките ни да са под карантина преди европейското? Според Нешка Робева ако българският ансамбъл е участвал на състезанието в Киев, е щял да бъде неоспорим първенец. Тя обвини за отсъствието на отбора ни ръководството на федерацията. „Защото я ръководят хора, които имат уста, но нямат глави“, заяви тя. От своя страна, Илиана Раева отрече вината за резултатите ни да е във федерацията. „Статистиката с медалите ни я знаят всички. Тежък е спортът ни, много труден. Нешка сама се убеди, прекарвайки кратко време като треньор на националния отбор на Германия преди две години“, заяви Раева. Повече по темата може да прочетете тук.
Снимка: CanStockPhoto
Защитени ли са работниците след увеличението на извънредния труд? До този въпрос се стигна, след като допустимите часове за извънреден труд бяха увеличени двойно – от 150 на 300 часа годишно. Председателят на парламента Цвета Караянчева заяви, че тези часове ще бъдат използвани при определени условия и ще бъдат ясно разписани. „Говоря като инженер и ръководител на фабрика. Хората са бягали, защото са без договор", коментира тя. От БСП обаче са категорично против увеличаване на извънредния труд. Левицата отново алармира, че с тези поправки работодателите искат да се удвои извънредният труд, за да не наемат повече хора, а тези работници, които имат в момента, да работят повече. Още по казуса вижте тук.
Добави коментар