Когато спим, губим усещането за съзнателност, но когато се събудим, то сякаш веднага се възвръща и изведнъж ставаме готови да посрещнем предизвикателствата на деня. Това е интересен и в някои случаи изключително бърз преход от състояние на безсъзнание в съзнание. Как точно протича този процес, не е напълно ясно. Въпреки това, с изучаването на човешкия мозък преди и след събуждане, учените могат да добият по-ясна представа за това ежедневно явление.
Мозъкът на човека се изследва чрез записи на електрическата му активност, които се наричат електроенцефалограма (ЕЕГ). Те се получават от уред, наречен електроенцефалограф, който има електроди, прикрепящи се към скалпа, с помощта на, според някои грозна, шапка, свързана с компютър. Получената информация представлява вълни, които отразяват дейността на мозъка с помощта на неговите нервни клетки. Това е важно дори при състояние на сън, защото човешкият мозък никога не спира да работи, дори когато човек не осъзнава, че това се случва. Човешкият мозък преминава през четири фази на съня, всяка от които се появява като различна вълна на записите. Една от фазите е бързо движение на очите (БДО), на английски rapid eye movement (REM), по време на която се случват сънищата. Това е важно, защото при сънищата хората имат усещането за съзнателно преживяване, а те всъщност протичат по време на безсъзнание. Всяка фаза на съня е свързана с различни схеми от химикали, които се наричат неврохимикали и общуват помежду си. Всичко това се случва по време на сън, но как се стига до пробуждането?
Една от най-важните системи в мозъка, отговорна за събуждането, е ретикуларната активираща система, която е част от мозъка и се намира точно над гръбначния стълб. Тази система играе ролята на филтър за информация, като целта и е да не се заема с повече задачи, отколкото може да свърши. Ретикуларната активираща система усеща важната информация и изпраща сигнали или неврохимикали до други части на мозъка за да ги събуди. Тя е всъщност и причината да сме будни през деня. Тази система е чувствителна към вътрешни и външни стимули. Както нуждата от тоалетна, така и звукът от аларма са способни да задействат системата, която на свой ред събужда мозъка.
Процесът на събуждане не винаги е внезапен и причина за това е пречистването на тялото от неврохимикали за спане, което не винаги е бързо. Затова понякога човек се чувства все още полузаспал, дори след пронизващия звук на алармата. Някои дни събуждането е по-лесно от други и причината е в момента на събуждането. Фазите на съня включват дълбок и лек сън. При първия случай е много по-трудно на тялото да премине от безсъзнание в съзнание, за разлика от втория. Въпреки това, тази лесна обратимост на съня го отличава от други процеси, свързани с изпадане в безсъзнание като припадъци и кома.
Учените знаят, че възможността на човешкия мозък за бързо събуждане е защитен механизъм, необходим за оцеляването и здравето на човек, но все още има много въпроси без отговори. По-дълбокото вникване в процеса на събуждане е тясно свързано с по-доброто разбиране на съня като цяло. Сънят е от изключителна важност за възстановяване на имунната система, подобрява паметта и подпомага психическото здраве. Според учени една трета от живота си прекарваме в сън и въпреки това причината за съществуването на този процес не е напълно разгадана.
Събуждането
08:30, 21 яну 21 / Любопитно
25
2419
Шрифт:
Добави коментар