Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
„По-късно с право казваха, че на 6 ноември от цялото население на София само г-жа Катина Каравелова бе единственият мъж“. Това пише германският кореспондент в България в свой репортаж за битката при Сливница през 1885 г.
„Княз Александър е напуснал българските позиции край Сливница. Столицата е в опасност. Обща паника цари сред населението“, пише военният журналист Артур фон Хун. „Навсякъде се виждат безутешни лица и крайно отчаяние. Само една млада, малка госпожа прави изключение - Катинка Каравелова - любезната съпруга на министър-председателя. Неговата неуморна сътрудница пазеше от всички зли вести със своето непоколебимо спокойствие, които се пренасяха от зловещи гарвани. Само тя остана непоколебима“, завършва Хун.
Именно с тази случка съпругата на Петко Каравелов – Екатерина, остава завинаги в историята като единствената жена-мъж, която сред огромната паника при битката край Сливница – когато всички мъже са мобилизирани на фронта, излиза на площада да успокои населението.
Снимка: Wikipedia / Екатерина Каравелова с дъщеря си Лора на гости на Наталия Каравелова и втория ѝ съпруг Авксентий Авксентиев, Белград, 1901
Съдбата на Екатерина не е била никак лека. Тя не се омъжва по любов, ражда три дъщери, които надживява, а по време на режима на Стамболов е заплашена дори и с убийство. Трагичната история на живота си тя запечатва на страниците на личния си дневник. И именно благодарение на него става ясно колко основна роля е имала тази жена в развитието на държавата ни след Освобождението.
Трудностите за Екатерина започват още през младостта ѝ. Родена е в Русе, като едва на 9 години заминава да учи в Москва, където е приета в дома на висшата аристокрация – в къщата на известния род Лермонтови. Именно в Русия се запознава и с бъдещия си мъж – Петко Каравелов. Когато се връща в Русе обаче, местните гледали с лошо око на нея, защото смятали, че е донесла разврата от Москва. Причината – клюки, че ходила всеки ден на езда с местен ерген. Това се променило обаче, когато започнала да преподава на деца в дома си, а след това става учителка в мъжката гимназия.
Тя отказала два пъти да се ожени за Петко Каравелов. В Русия тя му била направила силно впечатление, заради което той започнал да я посещава, когато се прибирал в Русе при болния си брат Любен Каравелов. При едно от посещенията си дори ѝ предложил брак, но тя възпитано отказала. По-късно – точно на погребението на брат му, Петко Каравелов получава втори отказ. Двамата обаче не прекъснали контактите си и след около година Петко пак пробвал да я изкуши с предложение за брак.
Снимка: Wikipedia
„Една вечер, не помня как, той изтръгна съгласието ми“, признава в своя дневник Екатерина. „Не бях виждала мъж по бельо и не бях чувала да се споменават в мое присъствие думи като „бременна“ и „жена в положение“. Когато той по бели дрехи пристъпи към леглото ми, аз с такъв явен ужас го изгледах, защото той едва докосна хладните си устни до бузата и челото ми и с едва чути думи каза: „Ну спи, моя голубка, моя ненаглядная девочка“. И покорно отиде към леглото си на противоположния край на голямата стая. Така беше цял месец, но търпението му към мен ме привърза към него“, пише в дневника си тя.
По-късно Екатерина споделя, че се влюбила в него след раждането на първата им дъщеря, която обаче починала три години по-късно. След това идват и другите две дъщери – Виола и Лора, които били орисани със съдба, също толкова емоционална и не лека като на майка им. Но за тях – друг път.
Само 10 месеца след сватбата Петко Каравелов става министър-председател и въпреки тази титла, Екатерина с нищо не показва, че е първа дама. Тя бързо се превърнала в негов сътрудник в политическата му дейност. Едни от най-значимите ѝ постижения били създаването на българското женско движение и обществената ѝ ангажираност в тази посока.
Най-трудният момент за двойката в политически план безспорно е битката при Сливница, за която вече стана дума. Но трудностите не спират до тук – те са и в епицентъра на скандала около детронирането на княз Александър Батенберг и наложения Стамболов режим. Заради него Каравелов е вкаран в затвора, а съпругата му започва да търси подкрепа от дипломати за освобождаването му. Стамболов обаче взема мерки срещу нея и я поставя под домашен арест. Хората не смеели да доближават дома им и само поетът Пенчо Славейков посещавал „чумавата къща“ и помагал на семейството. Стамболов обаче не се отказал и срещу Екатерина е скалъпено обвинение в предателство. Застрашава я и смъртна присъда, но с лични връзки тя я избегнала заради децата си.
В крайна сметка Петко Каравелов е освободен, но изненадващо умира през 1903 г. Следва смъртта и на двете ѝ дъщери – Лора умира от куршум, а Виола угасва от мъка, след като мъжът ѝ изчезва безследно. Останала сама, Екатерина Каравелова е сломена, но въпреки това до последния си ден не спира да се бори за една по-различна България.
Снимка: Wikipedia
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Най-мистериозният бункер в София и какво знаем за него
„Хора и улици“: Как се е появила дупката на градинката „Кристал“?
„Хора и улици“: „Тук ще бъде пристанище Павлово“
„Хора и улици“: Първият модерен жилищен комплекс – няма да се сетите къде е
„Хора и улици“: Изчезналата улица
„Хора и улици“: Софиянци се страхували от първия трамвай
„Хора и улици“: Имало едно време едно старо софийско кино...
Добави коментар