Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Първа среща, първа целувка, нажежени футболни страсти – едва ли има софиянец, който да няма личен спомен, свързан с любимата Борисова градина. Малко обаче знаят, че под днешните алеи и пътеки някога са се намирали… гробища.
Снимка: Facebook / Йорданка Фандъкова
Борисовата градина е на повече от век. Човешкото око се е насочило към нея към края на 19 в., като дотогава там е пасял единствено добитък. През 1879 г. голяма част от терена е била превърната в гробища, като според едни източници там са били заравяни турци, а според други – руснаци. Това обаче предизвикало гражданско негодувание у вече свободното българско население и през 1882 г. гробищата са били закрити.
След това по предложение на кмета Иван Хаджиенов е предвидено създаването на парка. И това обаче среща критиката на новите софиянци – те възнегодували, че на фона на окаяното състояние на столицата, която представлявала предимно кални улици и газени фенери, ръководството се занимава с правене на парк.
Снимка: БГНЕС
В крайна сметка по идея на кмета там се прави разсадник, където да се отглеждат дръвчета, храсти и цветя – основно за нуждите на другите обществени градини, които тепърва би трябвало да се създадат. А човекът, който е реализирал идеята, е не кой да е, а градинарят на румънския кралски двор – швейцарецът Даниел Неф. Той изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене.
На 9 януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава една година, мястото получава официалното си име – „Княз Борисова градина“. В края на века разсадникът вече носи значителни приходи на общината от продажбата на фиданки и цветя. През 1899 г. Голямото езеро до входа, получило името „Ариана“, е разширено и реконструирано. Години наред, през лятото, софиянци се наслаждават на разходки с лодки в него, а зимно време го използват за пързалка. В него е оформено островче, върху което се построява казино.
Снимка: БГНЕС
Разширява се и цветната градина, оформят се нови алеи – за пешеходци, конници и велосипедисти. На мястото на бившето мочурище е създадено още едно, по-малко езеро, наречено Рибно (по-късно Езерото с лилиите). В рибното езеро са поставени червени рибки и водни лилии.
От 1920 г. в градината се поставят бюст-паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя. Постепенно броят на бюстовете-паметници расте и са включени едни от най-известните български родолюбци като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и много други.
По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро. При тоталитарния режим в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.
"Гърбосложен на кревата, / аз жадувам твоя стан / и в унесница благата /от мечти съм пак пиян. Себеспомням скъпи срещи / на Борисов дървосад, / ръкостисници горещи, / отлетели безвъзврат", пише Христо Смирненски за Борисовата градина.
Днес тя остава едно от най-любимите места на малки и големи и няма софиянец, който да не я познава. Но каква е била преди - по времето на нашите баби и прабаби, може да видите тук.
Снимка: БГНЕС
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Топ 5 места за Instagram снимки в София
„Хора и улици“: Кои места е посещавал Васил Левски в София?
„Хора и улици“: Защо на „Лъвов мост“ има точно четири лъва?
„Хора и улици“: От всички в София тогава тя беше единственият мъж
„Хора и улици“: Най-мистериозният бункер в София и какво знаем за него
„Хора и улици“: Как се е появила дупката на градинката „Кристал“?
Добави коментар