Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Датата е 4 февруари 1923 г. Мястото – Народният театър. Събитието – 65-годишен юбилей от първото театрално представление у нас. В ложите – почти целият Министерски съвет на Стамболийски и самият цар Борис III. На сцената – кулминацията на постановката „Михалаки чорбаджи“, когато г-н Стоянович се обяснява в любов на г-ца Виктория. А от публиката се разнася истеричен женски писък: „Бомба-а-а“.
23-годишен мъж става от стола и демонстративно измъква от широкото си скъпо сако бомба и я хвърля към министерската ложа. Наблюдателни хора от публиката обаче го виждат, осъзнават какво предстои да се случи и започват да крещят: „Атентат! Атентат“. И така предотвратяват да се случи може би един от най-страшните епизоди от българската следосвобожденска история. Само стотна от секундата спасява половината правителство на БЗНС от физическо ликвидиране.
Министрите в ложата реагират светкавично още щом чуват женския писък и успяват да избягат навреме. Секунда колебание щеше да доведе до правителствена криза. Чува се оглушителен тътен, последван от падаща мазилка и счупени столове. Паника обзема публиката и един през друг хората мълниеносно напускат залата. Уплашени, те трошат врати и прозорци в опита си по-бързо да излязат.
Снимка: БГНЕС
Самоличността на атентатора е установена благодарение на показанията на един от зрителите, който го разпознал. Това е 23-годишният Асен Даскалов – строен, спретнат, красив и образован мъж, но с анархистки убеждения, който за крехката си възраст има солиден опит като терорист. И именно той му помага да преодолее мерките за сигурност на събитието, които могат да се сравняват само с тези по време на посещението на папата. Преди началото на представлението полицията заема всички ъгли на залата, а дамските чанти и мъжките сака са старателно опипани и преджобени.
Как Даскалов успява да вкара бомбата в Народния театър при тези драконовски мерки? Говори се, че той се е снабдил с покана благодарение на дама от дипломатическите среди, но как полицията е допуснала внасянето на самоделното оръжие остава загадка.
Очевидци разказват единствено, че той е влязъл със скъп костюм и е седнал на място точно под министерската ложа. Когато по средата на представлението се изправил, за да изпълни пъкления си план, седящата до него жена го видяла и се разпищяла. Точно този писък дава възможност на министрите да напуснат залата, докато той изтегля запалката и се прицелва към ложата. Именно прецизността на Даскалов да уцели точно нея е причината да няма много невинни жертви. Защото ако бомбата не беше попаднала в целта, а се беше върнала в партерната част, труповете щяха да са десетки.
След атентата младежът се слива с тълпата, крещейки: „Дръжте го“. Така се смесва с уплашеното множество и излиза от Народния театър, където се мята на едно такси и изчезва.
За щастие щетите от бомбата са само върху правителствената ложа и по-късно представлениято продължава. Но бедите за горкия Народен театър не свършат до тук. Само десетина дни по-късно избухва пожар, който унищожава голяма част от сградата, което налага ремонт, продължил пет години.
Снимка: БГНЕС
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: С какво НДК бие Айфеловата кула
„Хора и улици“: Когато София се премести в Боровец...
„Хора и улици“: Борисовата градина някога е била… гробище
„Хора и улици“: Топ 5 места за Instagram снимки в София
„Хора и улици“: Кои места е посещавал Васил Левски в София?
„Хора и улици“: Защо на „Лъвов мост“ има точно четири лъва?
„Хора и улици“: От всички в София тогава тя беше единственият мъж
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар