Поне веднъж всеки от нас е закъснявал за среща или събитие. Това се случва и на американския учен математик Джордж Бернард Данциг, който като студент влиза на една от лекциите си, след като вече е започнала. Без да знае какво се случва, той преписва две задачи по статистическа теория от дъската и преценявайки погрешно, че са дадени за домашно... ги решава. Истината е, че те са представлявали т.н. отворени проблеми, познати като отворени въпроси, които могат да се декларират точно и за които се предполага, че имат обективно и проверимо решение, което все още не е било открито. Без да разбере, Джордж Данциг прави невероятно откритие в сферата на статистическата теория.
Математикът е роден в САЩ през 1914 г. и е дете на полски емигранти. Завършва гимназия в Пауъл (Уайоминг) и впоследствие получава бакалавърска степен по математика и физика от университета в Мериленд (през 1936г.) и две години по-късно става магистър по математика от университета в Мичиган. След дипломирането си започва работа в Бюрото по статистика към Министерството на труда на САЩ и се записва за докторската програма по математика в Калифорнийския университет в Бъркли. Там изучава статистика под ръководството на полско-американския математик и статистик Йежи Нойман.
Именно Нойман води лекцията, за която Данциг закъснява и погрешно преписва двата отворени проблема от дъската, които впоследствие решава за домашно. Според математика задачите били по-трудни от обичайното, но въпреки това той предава решенията си. След шест седмици Нойман споделя с него, че „домашното” му представлява решение на два от най-известните отворени въпроси в статистиката, едното от които е подготвил за публикация в математическо списание. Вторият проблем е решен година по-късно от Абрахам Уолд, който приема, че Данциг също се е справил със задачата и поставя неговото име като съавтор на своята публикация. По същото време Данциг започва да търси тема за дисертацията си. Нойман го съветва да подвърже в книжен вид „домашното” си и ще го приеме като теза.
Постиженията на Данциг в математическата теория, икономическите анализи и индустриални приложения представляват огромно развитие в линейното програмиране. Това е математически метод, използван за оптимизиране на функция, чиито променливи са обект на ограничения. Неговата научна работа позволява на авиокомпании да планират полети и да изработват графици, маршрути, както и необходим екипаж на флотилии. Линейното програмиране се използва и от транспортни фирми, които по този метод изчисляват количеството нужен транспорт. Данциг допринася изключително много към тази област на математиката и при издаването на книгата „Линейно програмиране и разширения” през 1963 г., тя веднага се превръща в т.н. „Библия” по темата.
Данциг публикува многобройни научни работи и е награждаван многократно за приноса си към науката. Въпреки това, за хора извън сферата на статистиката, най-интересната част от живота му е решението на двата отворени въпроси поради късната му поява на лекция. Историята става известна най-вече като пример за силата на мотивацията и позитивното мислене. С годините името на математика се забравя и историята се променя, но най-интересният факт остава основната част на тази легенда, която е използвана като начална сцена във филма „Добрият Уил Хънтинг” . Всяка интересна случка, след време се превръща в градска легенда, но е важно да се запомни нейния произход.
Математикът доживява завидните 90 години. Умира през месец май 2005 г. като почетен професор по транспортни науки и професор по оперативни изследвания и компютърни науки в Станфордския университет, Калифорния.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар