Дивите прасета са едни от най-вредните инвазивни видове на Земята, съобщава „The Week“.
Независимо дали ги наричаме диви прасета, глигани или свине, те са едни от най-вредните инвазивни видове на Земята и са известни с това, че увреждат земеделието и местната дива природа. Голяма причина да са толкова вредни е, защото изкореняват почвата в големи мащаби. Ново изследване е първото, което изчислява глобалния обхват на това и неговите последици за въглеродните емисии.
Откритията са зашеметяващи. Сред тях е това, че кумулативната площ на почвата, изкоренена от диви прасета, вероятно е същата като Тайван. Това генерира 4,9 милиона тона въглероден диоксид всяка година - еквивалентно на един милион коли. По-голямата част от тези емисии се отделят в Океания. Огромна част от въглерода на Земята се съхранява в почвата, така че изпускането на дори малка част от него в атмосферата може да окаже огромно влияние върху изменението на климата.
Дивите прасета са местни в голяма част от Европа и Азия, но днес те живеят на всички континенти с изключение на Антарктида, което ги прави едни от най-широко разпространените инвазивни бозайници на планетата. Около три милиона диви прасета живеят само в Австралия.
Смята се, че дивите прасета нанасят щети за над 100 милиона австралийски долара (74 милиона щатски долара) върху култури и пасища всяка година в Австралия и над 270 милиона щатски долара (366 милиона австралийски долара) само в 12 щата в САЩ.
Установено е също, че дивите прасета застрашават директно 672 гръбначни и растителни видове в 54 различни страни. Това включва застрашени австралийски земни жаби, дървесни жаби и множество видове орхидеи, тъй като прасетата унищожават местообитанията им и ги плячкосват. Очаква се географският им обхват да се разшири през следващите десетилетия, което предполага, че заплахите им за продоволствената сигурност и биологичното разнообразие вероятно ще се влошат. Но нека се съсредоточим върху техния принос за глобалните емисии.
Предишни изследвания подчертават потенциалния принос на дивите прасета към емисиите на парникови газове, но само в местен мащаб. Едно такова проучване беше проведено в продължение на три години в твърдолистни гори на Швейцария. Изследователите установяват, че дивите прасета са причинили увеличаване на емисиите на въглерод в почвата с около 23% годишно.
Необичайните домашни любимци на звездите
По същия начин проучване в Националния природен резерват Джигонг Маунтайнс в Китай установи, че емисиите в почвата се увеличават с повече от 70% годишно на места, нападнати от диви прасета.
За да се разбере какво е било въздействието в глобален мащаб, са проведени 10 000 симулации на популации от диви свине в тяхното неместно разпространение, включително в Америка, Океания, Африка и части от Югоизточна Азия. За всяка симулация е определено количеството на почвата, която те биха разрушили, използвайки друг модел от различно проучване. И накрая, използвани са местни казуси, за да се изчисли минималното и максималното количество въглерод, генерирани от дивите прасета. И е изчислено, че изораната от дивите прасета почва по целия свят всяка година вероятно е между 36 214 и 123 517 квадратни километра или между размерите на Тайван и Англия.
Повечето от тези вреди на почвата и свързаните с тях емисии се случват в Океания поради голямото разпространение на дивите прасета там и количеството въглерод, съхранявано в почвата в този регион. Дивите прасета използват яките си муцуни, за да изкопаят почвата в търсене на растителни части като корени, гъби и безгръбначни. Това поведение обикновено нанася вреда на почвата на дълбочина от около 5 до 15 сантиметра, което е приблизително същата дълбочина като обработката на реколтата от фермерите, пише БГНЕС.
Като цяло органичният въглерод в почвата е балансът между внасянето на органични вещества в почвата (като гъбички, отпадъци от животни, растеж на корени и отпадъци от листа) спрямо изнасянето (като разлагане, дишане и ерозия). Този баланс е показател за здравето на почвата. Когато почвите са нарушени, независимо дали от оран или от ровене или изкореняване от животни, въглеродът се изпуска в атмосферата като парников газ. Това е така, защото изкопаването на почвата я излага на кислород и кислородът насърчава бързия растеж на микробите. Тези наново ободрени микроби от своя страна разграждат органичното вещество, съдържащо въглерод.
Контролът на дивите прасета е невероятно труден и скъп поради тяхното хитро поведение, бързи темпове на размножаване и като цяло труден характер. Например за дивите прасета е известно, че избягват капани, ако преди това са били уловени, и умеят да променят поведението си, за да избягват ловци.
В Австралия управленските усилия включват координирани ловни действия за забавяне на разпространението на популациите на диви свине. Други техники включват поставяне на капани и инсталиране на огради за предотвратяване на експанзията на диви прасета или програми за въздушен контрол.
Някои от тези методи за контрол също могат да причинят значителни емисии на въглерод, като например използване на хеликоптери за въздушен контрол и други превозни средства за лов. И все пак дългосрочните ползи от намаляването на дивите прасета могат да надхвърлят тези разходи.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар