Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
София има няколко архитектурни гордости и една от тях определено са Централните софийски хали. Те са построени преди точно 110 години – или през 1911 г, като идеята им е била да подслонят на едно място пръснатите към онзи момент по ориенталски стил сергии и дюкяни из центъра на столицата. Така че няма да излъжем, ако кажем, че Халите са първата наченка на моловете по нашите земи.
Сградата е дело на арх. Наум Торбов, който взел толкова присърце визията на фасадата, че сам отишъл чак до Виена, за да избере червените глазирани плочки, на които и до днес можем да се радваме. Особеното при тях е, че имитират тухлени пояси и така пресъздават форми от българската средновековна архитектура. А кокетният часовник над централния вход, избран от Торбов, се срещал рядко в София по онова време, заради което столичани се гордеели изключително много с тройния му циферблат.
В началото Халите станали известни основно с три неща – вкусния локум, пресните софийски банички и единствената в България машина за производство на лед. Именно от нея всички кръчми и богаташки къщи в столицата се снабдявали с ледените кубчета. Така сградата се превръща във важен търговски обект, където е станало модерно да се разхожда всеки уважаващ себе си гражданин. Някак си не е трудно да си представим, че фразата „Отиваме на Халите“ е предвестник на „Отиваме на мол“.
Друга иновация е монтираната модерна хладилна инсталация, която позволявала на хранителните стоки да останат пресни и свежи по-дълго време. Така е осигурена нормална прехрана на драстично нарасналото столично население.
Общо взето със създаването на Халите се слага край на ориенталщината в София. Те осигурявали работа на над 500 работници, които плащат солидни наеми на общината – приходите за града достигали до 9 млн. лв. на година. Днес в сградата работят повече от 1000 души, търговските помещения са разположени на три етажа, а в сутерена има подредени археологически находки от Стара Сердика.
Въпреки че може да се каже, че Халите са прабабата на мола, и до ден-днешен те по нищо не му отстъпват – и там се предлагат дрехи, бижута, хранителни продукти, аксесоари и всичко, от което човек се нуждае в ежедневието си. Пазаруващите мога и да похапнат в някое от привлекателните заведения за бързо хранене в сградата.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Кой е Николай Иванович и защо е навъртял 700 км у нас?
„Хора и улици“: Министрите с вид на провинциални учители, но пък офицерите са изискани...
„Хора и улици“: Къде в София да избягаме от летните жеги?
„Хора и улици“: Националният стадион изникнал върху… старо сметище
„Хора и улици“: Защо статуята на Славейкови е точно там?
„Хора и улици“: Когато София беше по-модерна от Цариград
„Хора и улици“: В театъра се разнася истеричен женски писък: „Бомба“
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Голяма простотия е да се сравняват Халите с мол!!!