Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Човешки кости са вградени в сградата на Министерския съвет и ЦУМ. Пръст от ръката и част от косата на сина на проектанта арх. Коста Николов и до днес стоят в основите на сградата. По този начин тя е превърната в своеобразен олтар на любимото дете.
Историята на арх. Коста Николов е драматична. Той е роден във Видин през 1891 г., като още в невръстните си години остава кръгъл сирак. Тежката съдба обаче му действа по-скоро мотивиращо – той се самообразова и изкарва прехраната си с тежък физически труд. Благодетели заблязват трудолюбивия тийнейджър и когато е на 13 години, го изпращат да учи в Мюнхен.
След завръщането у нас животът на архитекта е тотално преобърнат. Последват години на изключителна продуктивност – проектира окръжната сметна палата в Плевен, главната дирекция на мини „Перник“, почивната станция на митничиските чиновници в Банкя и редица други сгради.
Снимка: БГНЕС
Колелото на съдбата обаче продължава да се върти и арх. Коста Николов е сполетян от новя трагедия. Синът му, който по онова време е студент в Германия, се оказва увлечен по левите идеи. Той бива тормозен от тайната полиция, след което и убит от Гестапо. Трупът му е изгорен.
Арх. Николов успява с всичките си връзки да прибере останките на сина си в България. Запазва пръст от ръката на трагично загиналия си син и един от малкото оцелели кичури коса, като се зарича някой ден да посвети на младежа най-великото си произведение.
В следващите години арх. Николов е сломен и почти неспособен да работи. Едва в средата на 1950-те години се връща към чертожната дъска с мегапроекта за центъра на София, по който работи Министерството на тежката промишленост (за днешната сграда на Министерския съвет в общ комплекс с ЦУМ). Именно там той решава да вгради останките на сина си.
При реновирането на сградата през лятото на 2001 г. екип от британски инженери открива зловещата находка в основите на сградата, поставена в тенекиена кутия откъм източния вход. Строителите решават да не местят останките на убитото момче и нареждат ремонтът да продължи около тях без да ги засягат.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Прабабата на моловете
„Хора и улици“: Кой е Николай Иванович и защо е навъртял 700 км у нас?
„Хора и улици“: Министрите с вид на провинциални учители, но пък офицерите са изискани...
„Хора и улици“: Къде в София да избягаме от летните жеги?
„Хора и улици“: Националният стадион изникнал върху… старо сметище
„Хора и улици“: Защо статуята на Славейкови е точно там?
„Хора и улици“: Когато София беше по-модерна от Цариград
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар