Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
След по-малко от три месеца празиденството ще си има нов (или нов стар) стопанин. Това и фактът, че сградата на „Дондуков 2“ определено е една от най-впечатляващите в София са повод да се върнем назад в историята, за да научим как и кога се е появила точно там и защо се свързва не с кого да е, а със самия Сталин.
Главният архитект е Иван Данчов. Той е част от тандема Данчов - Белковски, които са едни от утвърдените архитекти между двете световни войни. Известни техни творения са комплекс „България“, сградата на Музикалната академия, която преди е била германско училище, както и Младежкия театър.
Снимк: БГНЕС
Именно още тук се появява и връзка с Йосиф Сталин - архитектурата на сградата е Сталинистка, а стилът на оформяне неокласически – с масивен цокъл, облицована с риолит и русенски варовик. Характерното за този тип архитектура от времето на руския диктатор е внедряването на нови техники, с които строителството става по-бързо и качествено. Повишава се и сигурността чрез премахване на дървените тавани и прегради.
Любопитно е, че точно жилищните сгради от Стaлинската архитектура са прародителите на днешните панелни блокове. Една от причините е задълбочаващият се недостиг на жилища в Русия, който налага обръщане към по-прости конструкции за настаняване на увеличаващото се население. Така масовите жилищни блокове в следвоенния период достигат качеството на официалните сталинистки сгради и представляват преходна стъпка към т. нар. панелки (в СССР – Хрушчовки).
Но да се върнем на президентството - сградата е една от най-масивните в София. Нейната застроена площ е от около 40 000 кв. м. Първоначално там се е помещавало Министерството на електрификацията, след 1971 г. е седалище на Държавния съвет на Народна република България. След 1989 г. става работно помещение на държавния глава.
Снимка: БГНЕС
Сградата е ремонтирана основно през 1999 г., като е вложена в нея сумата от 410 млн. лв. Тогава се акцентира на елементи от неокласицизъм, които придават на архитектурата монументален и триумфално-тържествен характер. Външното оформление е заложено на крупни коринтски ордени форми и строго симетрични фасади.
Коридорите в сградата са дълги около 3 км. На втория етаж е най-представителната зала „Гербовата“ – тя е мястото, което най-често виждаме по телевизията, когато държавният глава прави изявления или посреща делегаци, подписва договори или връчва отличия. Срещите в по-тесен кръг се провеждат в „Червената зала“. „Огледалната зала“ се използва за официални обеди и тържествени вечери, а за работни срещи е предвидена „Синята зала“.
Снимка: БГНЕС
Пред главния вход на сградата на всеки кръгъл час се сменя гвардейски караул. Той е облечен с униформи, които са образец на тези от Априлското въстание през 1876 г.
В двора на президентството се намира най-старата запазена сграда в София - ротондата „Св. Георги“, заедно с руините на късноантичнен обществен комплекс и останки от двореца на император Константин Велики. Гостите на президента имат изглед към ротондата от парадния вход благодарение на изграденото специално остъкление.
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Човешки кости са вградени в Министерския съвет
„Хора и улици“: Прабабата на моловете
„Хора и улици“: Кой е Николай Иванович и защо е навъртял 700 км у нас?
„Хора и улици“: Министрите с вид на провинциални учители, но пък офицерите са изискани...
„Хора и улици“: Къде в София да избягаме от летните жеги?
„Хора и улици“: Националният стадион изникнал върху… старо сметище
„Хора и улици“: Защо статуята на Славейкови е точно там?
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар