Разгромен от римляните, беглец, предаден от сина си, царят на Понт, 68-годишният Митридат VI Евпатор вижда своя единствен изход в самоубийството. Алтернативата била да попадне в ръцете на враговете си, да бъде откаран в Рим, да премине с триумфално шествие пред тълпите и накрая да бъде унизително екзекутиран. Самоубийството е драматичен акт и избор, до който неведнъж се е прибягвало в тази епоха, вековете преди Христа, но конкретният случай е съпътстван от една уникална подробност. Заповядано е наложниците, жените и дъщерите на царя да изпият чаши с отрова, за да го придружат в отвъдното. Те го правят, той също. Те умират бързо, но той - не. Дълги години царят е пил малки количества от всички познати отрови, с цел да се предпази от враговете си. Резултатът е един вид изобретяване на „универсален антидот“ срещу отравяне. По такъв начин Митридат се оказва имунизиран и се налага да моли приятеля си, наемника Бетуит, да го довърши с меча си. Смъртта му прогласява окончателната победа на Римската република над Понтийското царство. Вестоносците украсяват главите си с лаврови венци. Тялото на царя е погребано от враговете му с почести в изкопаната в скали гробница в старата столица на Понт, Амасия. Там, където лежали и неговите предшественици.
Повече от два века продължава елинистичното Понтийско царство. От 281 г. пр. н. е. до завладяването му от Римската република през 63 г. пр. н. е. Териториално Понт разширява границите си от Кападокия към Мала Азия и Черноморския регион. Царството е основано от Митридат I. Най-голямото си териториално разширение царството постига по времето на Митридат VI Евпатор. Стремежите на последния са насочени към унищожаване на римското господство в Азия и елинистичния свят. Той царува почти шест десетилетия (от 119 пр.н.е. до 63 пр.н.е.). Предвестник е и на продължаващото и до днес противопоставяне между Изтока и Запада. От своя страна, в този период Рим гледа на него като на най-страшния си и опасен противник.
В държавата се смесват три култури: гръцка, персийска и анадолска. Надделява гръцката и езикът става официален. Митридат VI Евпатор премества столицата от анадолската Амасия в родния си тогава гръцки град Синоп. Царят изтъквал своя смесен елинистичен и персийски произход и твърдял, че е потомък на Александър Македонски и на цар Дарий I. Когато се налагало, едното надделявало над другото. При вълнения в Анадола, царското семейство изтъквало своето персийско потекло, а когато стъпвал на гръцка земя, местните го посрещали като потомък на Александър Велики и като освободител от римско владичество.
Съперничеството с Рим намира своето отражение в т.нар. Митридатови войни. Първата е провокирана от планираното от Митридат етническо прочистване в Мала Азия. Извършено за един ден. Съществуват различни данни, според които са избити между 80 000 и 150 000 римски мъже, жени и деца. Клането остава известно като „Азиатската вечерня“. Възмущението в Рим е огромно. Прочутият консул, диктатор и реформатор на републиката Луций Корнелий Сула, лично повежда легионите. Смазващата им мощ принуждава понтиеца да се изтегли от Гърция. Това се случва между 88 и 84 пр.н.е. Сключен е мирен договор, който дава възможност на Митридат само за година отново да събере сили и отново да нападне римляните. Втората война продължава от 83 г. до 81 г. пр. н. е. Този път е успешна за Понт. Отново с договор се установява мир, който продължава десетилетие.
Третата война се оказва последна и фатална за Понтийското царство. Тя продължава дълго, заради самоувереността на Митридат от последната победа и събраната от него многобройна армия. Води се десет години. От 73 г. до 63 г. пр. н. е. Начело на легионите е Луций Лициний Лукул, който разбива силите на понтийците в битката при Кабира. Митридат се спасява в Армения, където отново събира сили за сблъсък с четири легиона, командвани от Валерий Триарий (през през 67 г. пр.н.е.) и побеждава. Загиват 7000 римски войника. Понтийското царство е възстановено. Римлянинът заедно с малкото оцелели успява да се добере до централните сили на Лукул, който по това време се намира в Северна Месопотамия (днес Ирак и Кувейт) и е зает с война с арменците. Разгромът бил толкова сериозен, че на Триарий се наложило да се крие, за да не го линчуват обикновените войници. Следващата година изпратените от Сената легиони начело с Помпей Велики помитат понтийската войска в битката при Ликус през 66 г. пр.н.е. Митридат бяга с малко войска към Крим при сина си Махар, когото е направил владетел на Боспорското царство. Тук отново започва да прави планове и опити да набере войска.
Махар няма желание да помогне на баща си и Митридат го убива. Друг негов син, Фарнак, организира бунт. Обграден и изоставен, Митридат моли сина си да го пощади от стените на крепостта в Пантикапей, Крим, в която се е укрил с малкото останали свои привърженици. Но Фарнак е по-безсърдечен дори от баща си, който в началото на своето управление е убил свой брат, майка си, а сега и сина си Махар. Не отстъпва пред молбите и така се стига до избора за самоубийство на царя. Заедно с държавата си отива и една от най-прочутите личности в историята - цар, за когото се твърди, че е владеел всичките 22 езика на управляваните от него народи. Животът и особено обстоятелствата, свързани със смъртта на Митридат VI Евпатор, служат за вдъхновение на много художествени произведения, литературни творби и дори музика, сред които пиеса от Расин и опера от Моцарт.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар