Електронното управление не е непременно дигитализация на бюрократични хартиени процеси. Голяма част от електронното управление е администрациите вътре в тях и помежду си да движат информация и преписки електронно, а на гражданите и бизнеса да не им се налага да ходят по гишета. Това не е толкова трудно за изпълнение. Около 25% от административни услуги са „виновни“ за около 80% от интеракциите между граждани, бизнес и държава. Тоест няма смисъл да се електронизират хиляди услуги, има нужда да се електронизират или да изчезнат определени услуги, които хората използват най-често – това заяви в новия епизод на „Политкаст“ софтуерния предприемач Васил Величков.
„До този момент електронното управление не се случвало поради липса на политическа воля, но и това, че повечето правителства до този момент са търсили да усвоят пари“ допълни той.
„Много неща са направени досега за електронното управление, в момента е нужно бързо да се въведат законодателни и нормативни промени, които да отпушат определени процеси. От там нататък да има политическа воля и някой да следи всички министри, министерства и агенции дали си спазват законите. На база преговорите, които четирите партии проведоха публично, се видя, че има почти пълно съвпадение в посоката електронно управление“.
„Оперативна програма „Добро управление“, която започна 2014 г. предвиждаше много сериозен ресурс за електронно управление, започна добре изпълнението и в даден при третия кабинет на Борисов нещата се превърнаха в едно харчене на пари. Много от нещата, които трябваше да бъдат направени в самото начало, все още не са. Когато се опитваш да сложиш каруцата пред коня не се получава. Все още нямаме дори електронна идентификация – аналога на нашата лична карта във виртуалния свят. Без нея няма как да се случват сигурни транзакции между гражданите, бизнеса и държавата“.
„Оптимист съм, тъй като този път ще има министерство за електронно управление, ще има и вицепремиер, който ще може да налага тези политики и да подпомага дейността на ниво над всички министри, т.е. да ги координира. Ще има също така изключително грамотен финансов министър, който много добре разбира какво значи дигитализация и електронни процеси. Тази комбинация ме кара да бъда оптимист“.
Васил Величков допълни, че „Български пощи“ биха могли да играят важна роля в налагането на електронни услуги в малките населени места, където няма високоскоростен или изобщо няма интернет, или хората не могат да боравят добре с новите технологии. В тази ситуация, клоновете на „Български пощи“ биха могли да изпълняват функцията на „фронт офис административно обслужване“. Подобен модел е бил прилага прилаган в Португалия и Германия и се е оказал изключително успешен. В миналото и у нас идеята е била дискутирана, но отново политическата воля не е достигнала.
„Вместо да се премахват пощенски клонове в малки населени места, те трябва да бъдат облечени с допълнителни функции“, смята той.
За социалните мрежи и ефектът им върху обществено-политическите процеси
„Нито Европа, нито САЩ се справят добре с регулациите на гиганти като Google и Facebook. Всъщност инициативи като GDPR и други законодателни действия на ниво ЕС доведоха до точно обратния ефект – осигуриха извинение на тези платформи тотално да се затворят под наслов да опазят личните данни и в крайна сметка да станаха монополисти на данните. Винаги, когато законодателната власт или държавата се намеси в сложни процеси, които не разбира, ефектът обикновено е негативен.
„Ако някой си мисли, че платформите нямат интерес да има фалшиви новини, кампании и акаунти, бърка. Бизнесът на компаниите зависи от това да имат колкото се може повече активност, тъй като това са стойностите, които анализаторите мерят и от това зависи цената на акциите на борсите. Самите платформи са в тежък конфликт на интереси“.
„Налагането на цензура дори в драстични случаи, като Иран и Китай, в крайна сметка не работи. Единственият начин ЕС и САЩ да се борят е с изисквания за прозрачност – това разбиране все още го няма. Всяка една кампания на фалшиви новини и мрежи с фалшиви акаунти се финансира от някъде. Трябва да се проследят парите, но няма регулации в тази посока. Няма как да модерираш и ограничаваш съдържание, което се измерва в милиарди публикации на ден в социалните мрежи. Трябва да се бори първопричината, а не последствията“.
„В България има над 300 новинарски сайта с неизвестни собственици, които бълват всевъзможни фалшиви новини и дезинформация, като се разпространяват и през социалните мрежи. Не е ясно обаче кой стои зад тях и кой плаща сметката“.
„Много често дезинформационните кампании са организирани от държави, големи бизнес групировки и други. Често пъти геополитическата цел не е конкретна, а се търси всяването на разделение, поляризация, страх, несигурност, подкопаването на доверието в институциите и т.н.“.
„По цял свят социалните мрежи дават почва на поляризацията и хейта. Единият фактор е чисто психологически. Когато хората извършват виртуална интеракция се държат по различен начин и махат всякакви задръжки. Другият фактор е, че алгоритмите в социалните мрежи са направени така, че да подбират публикации, които съвпадат с интересите на даден човек или с тези на неговите контакти. По този начин се получава т. нар. ехо камера (echo chamber) – получаваш все повече от съдържанието, което харесваш, вместо алтернативна информация. Така се изкривява представата и хората си мислят, че всичко около тях подкрепя техните собствени виждания и убеждения. Третата причина е, че огромно количество от съдържанието онлайн се тиражира през мрежи от контролирани и фалшиви акаунти и се използва за влияние и дезинформация. Когато наложим трите фактора се оформя среда на бял шум – ефирът е заглушен, вече не знаеш кое истина и кое е лъжа, а това винаги води до конфликт и поляризация“.
Целият разговор можете да чуете от връзката!
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар