През 1820 г. на 3 декември в Сливен, в семейството на хаджи Илия и хаджи Трендафила, се ражда Сава. Той е едно от четирите момчета, които имат и сестра. Съдбата ще отреди това дете да израсне и да стане една от най-забележителните личности от нашето Възраждане. Човек с разностранни интереси, високообразован, учител, общественик и патриот.
Към края на османското владичество на Балканите сериозната опасност от асимилация на българите и претопяването им от чужда нация, била не от страна на турците, а от страна на гърците. Влиянието на елинизма през XVIII и XIX в. особено се засилва, поради изключителната популярност на гръцката култура сред балканското православното население. Опасността от припокриването на религиозната с националната идентичност се усещало най силно в Тракия и Македония, където хората били подложени на усилена гръцка национална пропаганда. Злощастен пример от национална гледна точка е съдбата на родения в Търново, в българско семейство Никола Никола Хаджиилиев - Пиколо. Българинът с гръцко образование прави забележителна европейска кариера като преводач, преподавател, филолог, философ и лекар, но вече като част от гръцкото, а не от българското просвещение.
Разбира се, гърчеенето срещало сериозен отпор сред будните и патриотично настроени българи. Борбата за самостоятелна църква и просвета не стихвала. Мнозина от гръцките възпитаници българи не се елинизират. Ангажират се в развитието на българската просвета, макар и някои да не се отказват от културата на съседите ни. Типичен пример е Иван Селимски, който пише на гръцки, но остава с българско самосъзнание. А и пръснатите из нашите земи елино-български училища се превръщат в част от основата на новата българска просвета.
Първоначално Сава учи при родителите си, които са уредили малко училище в дома си, а по-късно в Котел. Заради доброто усвояване на знания, търговци помагат на момчето да продължи своето образованието в най-престижната Велика народна школа в Цариград, Куручешме. Учебното заведение е основано година след падането на Константинопол под османска власт (през 1454 г.). Тук се изучават математика, философия, география, латински, френски. Сливенецът завършва с отличие през 1842 г. и оттогава е познат като Сава Доброплодни. Интересен факт е, че звучното, поетично прозвище на този човек, който през годините се утвърждава като един от най-активните българи в съпротивата срещу гръцкото влияние, всъщност било звание, което давали на отличниците в старото училище.
Сава Доброплодни започнал своя път на просветител от близкия до родното му място Котел. Градът бил особено значим през Възраждането. Там по различно време живеели и работели прочутите наши будители: Петър Берон, Стефан Богориди, Георги Сава Раковски, Гавраил Кръстевич и други. Пет години Сава Доброплодни е учител в Котел. През 1847 г. се премества в Шумен, където отново е учител, общественик - известна фигура в живота на устремения към европейския хоризонт град. След няколко години (през 1849 г.) шумналии посрещат и дават убежище на видни политически емигранти, поляци, чехи и унгарци. Доброплодни се сближава с прочутия Лайош Кошут. Среща се с Михай Шафран, който създава първия български симфоничен оркестър. В Шумен през лятото на 1856 г. се поставя и първата българска театрална драма „Михал Мишкоед“. Авторът е Сава Доброплодни. Сред публиката, освен интелигенцията, учителите, представители на еснафите, англичани и французи, останали след Кримската война, имало и турски военни от местния гарнизон, начело с каймаканина на града Юсмен бей.
В Шумен се чествал за пръв път и празникът на светите братя Кирил и Методий. Тук, сред учениците на Сава Доброплодни, са Васил Друмев и Добри Войников. Васил е автор на първата българска повест „Нещастна фамилия“, а Добри написва прочутата комедия „Криворазбраната цивилизация“. И въпреки че през тези години населението на Шумен било преобладаващо турско, то българите там енергично следвали високите европейски примери и допринесли градът да стане един от центровете, където се изграждала съвременна българска нация.
Сава Доброплодни пътува с месеци из Европа. Приема назначение за повече от две години като преподавател по гръцки език в гимназията в сръбския важен духовен център - Сремски Карловци. По-късно отново се връща в Шумен като създател и пръв директор на четирикласна гимназия. Учредява и първото девическо училище. Основава читалище, урежда театрални представления, а след Освобождението става почетен и дописен член (най-високото научно звание) на Българското книжовно дружество, което по-късно прераства в днешната Българска академия на науките. Съвместява работата и на училищен инспектор. За кратък период помага на Българската екзархия, която открива българско духовно училище в Прилеп. Градът все още е в границите на Османската империя и тази инициатива скандализира Цариградската патриаршия. Училището функционира едва година и бива закрито от властите. В младата българска държава Сава е избран първо за член, а по-късно и за председател на Окръжния управителен съвет във Варна. Написва и издава няколко пиеси, както и книги, сред които дори една с правила – „Кратко здравословие или уроци, за да вардим здравето“.
Сава Доброплодни умира на 73 -годишна възраст в София на 19 април 1894 г. Остава в историята като една от личностите, които оформят европейското лице на българската просвета и култура. Едно от онези светли имена, които устояват на опасността от погърчване и неизменно отстояват в годините, предшестващи Освобождението, националната ни идентичност.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар