Обичаме София, каквато е – шумна, прашна, шарена, жива. Но познаваме ли я? Оказва се, че тя може да ни изненада приятно като двулевка, потънала в джоба на старо любимо яке. За това в рубриката „Хора и улици“ разказваме истории от софийските улици, които просто... трябва да бъдат разказани.
Кой е първият паметник в София? Отговорът на този въпрос едва ли ще изненада някого. Той е свързан с историята на Освобождението и е направен с чужди пари. А именно – Руски паметник.
Снимка: БГНЕС
Може би много съвременници с русофобски настроения биха се възмутили, но това всъщност е съвсем нормално. Ако се пренесем мислено в онова време, ще видим една току-що освободена България без икономика и с бедно и предимно необразовано население. Нормално е освободителите да „спонсорират“ по някакъв начин бъдещата столица. Така със средства, събрани изцяло от руския народ, е създаден Руски паметник.
Той е построен на 29 юни 1882 г., но проектантът му остава неизвестен и до днес. Има две предположения – архитект Вокар (проектирал паметници в Добрич, Плевен, Свищов и др.) и академик В. Йосифов Шервурд (автор на проекти за паметници в Плевен). Паметникът представлява обелиск - четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала. От източната страна стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Свети Георги“ (Георгиевски кръст).
Снимка: БГНЕС
А защо точно там? Изборът на място съвсем не е случаен, защото няма как да тупнеш един паметник, където си искаш. Той е точно там, защото това е пътят, по който началникът на Западната османска армия пред Освобождението Осман Нури паша бяга от София към Перник през 1877 г. По-късно е ранен и капитулира заедно с армията си. Предава сабята си на руския генерал Иван Ганецки, но по-късно я получава обратно в знак на уважение от император Александър II. За кратко става военен министър на Османската империя.
И до днес България остава една от страните, в които има най-много руски паметници. А да не говорим за това пък колко улици и градове носят имената на руски пълководци, участвали в Освобождението на България. И тази признателност не трябва да бъркаме с днешната политическа ситуация. Всичко това е символ и свидетелство за близостта на двата народа, свързвани с повече неща, отколкото разделяни – православие, писменост, история…
Снимка: Wikipedia
Още от „Хора и улици“:
„Хора и улици“: Кой владетел присъединява София към България?
„Хора и улици“: Инцидентът, заради който спира Княжевският лифт
„Хора и улици“: По следите на старите софийски бардаци
„Хора и улици“: Мястото, което свързва Пенчо Славейков и Стоянка Мутафова
„Хора и улици“: Народът му вика „харзалището“, а князът – „skatingring“
„Хора и улици“: Кой Гешов е живял в историческата къща?
„Хора и улици“: Когато изгоряха 40 000 тома книги
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар