Поглед назад: История за таланта, цензурата и един чадър…

„Нашата история, българската, е правена от учители!“, казва Георги Марков, чиито „Задочни репортажи“ служат за пример на поколение журналисти и писатели. Името му се превърна и в символ на дисидентството, а историята на живота му е загадъчна и противоречива. 

Именно днес се навършват 44 години от загадъчната смърт на Георги Марков и по този повод обръщаме поглед назад, за да ви разкажем за един от най-заклеймяваните и прославяни български писатели. Съдбата му е тежка, безпощадна и трудна. Комунизмът пък му посяга с дългата ръка на тайните служби с един смъртоносен чадър, който сложи незаличимо петно на страната ни. 

Георги Марков е роден в софийския квартал „Княжево“. В съвсем ранна възраст, едва на 19 години, той заболява от туберкулоза. Борейки се с болестта, прекарва доста време в санаториуми. Именно там Марков прави и първите си стъпки в писането. Там се запознава и с втората си съпруга – режисьора Здравка Лекова.

Макар повечето да смятат, че името му се прочува със „Задочни репортажи за задочна България“, това съвсем не е така. Още с повестта „Цезиева нощ“ (1957 г.), Марков се налага като пионер на криминалния жанр в България. За творчеството му обаче граници не съществуват и той успява да изпъкне и в много други жанрове, като сменя и стила на писането. Блясва на литературната сцена у нас с научнофантастичния си роман „Победителите на Аякс“ (1959 г.) и сборниците с разкази и новели „Между нощта и деня“ и „Анкета“ (1961 г.). А романът „Мъже“ (1962 г.) го изстрелва сред най-добрите писатели у нас. В него авторът умело използва похватите на „вътрешния“ монолог и „поток на съзнанието“. Той му носи годишната награда на Съюза на българските писатели, както и приемането му за член в него. Писателят има своя принос и в комедийния жанр с произведенията си „Последният патент“ (1965 г.), „Кафе с претенция“ (1966 г.) и „Калай“ (1967 г.). Следващият му роман е съставеният от три новели – „Портретът на моя двойник“ (1966 г.). В списъка с произведения на автора се отличава и сборникът с разкази и новели „Жените на Варшава“ (1968 г.). 

Гневът на политическия елит

Цензурата у нас обаче не го пощадява и посяга на неговото творчество. Повечето от пиесите му са свалени от сцената, но капката прелива когато, въпреки огромния успех сред публиката на закритото представление, премиерата на „Аз бях той“ е спряна. Разочарован, Георги Марков напуска България. Установява се при брат си Никола в Италия, където чака скандалът около представлението му да затихне.

Облаците над главата му обаче не отминават, а се сгъстяват все повече. През септември 1970-а задграничният му паспорт не е подновен.

След като напуска България, името му е премахнато и от надписите на филма „На всеки километър“, макар Марков да е сред авторите на сценария. През 1972 г. той е изключен и от Съюза на българските писатели. 

Маститата тежест на комунизма обаче не се задоволява само с това и страната ни го осъжда задочно на шест и половина години затвор като невъзвращенец. Книгите му пък са иззети от библиотеките и името му е забравено чак до 1989 г. 

„Фактически аз съм задраскан отвсякъде… Какво мога да правя у нас? Да умирам от мъка, че са ми вързани ръцете, че ми е запушена устата, докато един ден всичко прелее и се пратя по дяволите! Има хора, които не могат да живеят без да мразят, чийто единствен смисъл е омразата към някого, които имат нужда да си пласират злобата срещу някого… Искам да се занимавам с неща, достойни и оправдаващи съществуването ми“, пише той приживе. 

Живее за кратко и в Германия, но скоро след това се мести в Лондон. Там работи като журналист в българската секция на BBC. Включва се също в радиопрограми на „Дойче веле“ и „Свободна Европа“. Именно по радио „Свободна Европа“ се чуват очерците му – „Задочни репортажи за България“, посветени на социалистическия живот в страната. Те обаче разгневяват още повече тесногръдият, замъглен от комунистически прийоми българския политически елит. Той става прицел и на Държавна сигурност, която следи живота му под кодовото име „Скитник“. А книгата е публикувана в България чак след 1990 г.

Авторът продължава кариерата си в театъра, като представя в Лондон и Единбург пиесите „Да се провреш под дъгата“ и „Архангел Михаил“. В Лондон посмъртно излиза романът „Достопочтеното шимпанзе“, чието авторство Марков дели с Дейвид Филипс. В Англия Георги Марков сключва брак с третата си съпруга, Анабел Дилк, от която има дъщеря – Александра-Райна.

Един обикновен ден и един необикновен чадър…

На 7 септември 1978 г., когато е и рожденият ден на Тодор Живков, тайните служби посягат смъртоносно на Георги Марков.

Напът към офиса си на BBC в Лондон, където работи, той слиза от колата си и поема по моста „Ватерло“. Изведнъж усеща болка в задната част на десния си крак. Вижда човек с чадър зад себе си. Смята се, че това е Франческо Гулино – неговият убиец – познат под кодовото название „Пикадили“. Вечерта е приет с треска в болницата „Сейнт Джеймс“. Три дни след инцидента, на 11.09.1978 г., Георги Марков умира.

In Sept.1978,#GeorgiMarkov was waiting for bus near #London,#UK,
when a man jabbed him in leg with an umbrella.
He immediately fell ill & was rushed to hospital.#Umbrella,as it turned out,was tipped with a pellet filled with ricin,
toxin produced from castor plant.#KGB #Russia pic.twitter.com/WLYXprOD0W

— SpecGhost (@SpecGhost) September 7, 2018

След смъртта му, полицията прави аутопсия на тялото. Открито е метално топче, забито в прасеца на писателя, със следи от рицин. Интересен е фактът, че десет дни преди убийството на Марков, подобно покушение в Париж преживява дисидентът Владимир Костов, който работи за радио „Свободна Европа“. Изходът при него не е трагичен, тъй като захарното покритие, което задържа рицина, не е разрушено и отровата не успява да подейства с пълна сила. Има данни, че преди убийството на Марков в Лондон, има два други неуспешни опита за ликвидирането му.

Смята се, без да е доказано, че досието „Скитник“ на Държавна сигурност за писателя е унищожено от началника на Първо главно управление – Владимир Тодоров. Открити са обаче разработки срещу дисидента Борис Арсов, срещу когото има план за ликвидация, доказващ методите на работа на Държавна сигурност спрямо неудобните емигранти.

Предполага се, че убиецът на Марков – агент „Пикадили“ – е Франческо Гулино, италианец с датски паспорт. От документите става ясно, че убийството е координирано с КГБ. 

До днес никой не е осъден за смъртта на писателя, тъй като досиетата по случая са унищожени.

На трагичната кончина на Марков са посветени няколко филма – немският „Накаран да замлъкне“ и британският „The Umbrella Assassin“, както и документалната книга „Убийте Скитник“, написана от журналиста Христо Христов. 

От 2020 г. творчеството на писателя Георги Марков намери място и в часовете по български език и литература, като се изучава факултативно в 11 клас.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!