Градският парламент, обяснен: Титаник (ЦГМ) потъва

16:00, 20 апр 22 / София 25 2020 Шрифт:
Философия за София  Автор: Философия за София

Можете ли да назовете повече от петима общински съветници? А знаете ли с какво точно се занимава градският парламент? Ако ви е трудно да отговорите на тези въпроси, причината не е във вас, а в анонимността на СОС. В рубриката „Градският парламент, обяснен“ екипът на „Философия за София“ ще разказва и анализира най-същественото от предстоящите заседания на градския парламент. Защото е важно да сме в час с решенията за бъдещето на града ни.

В този епизод няма да бъдем толкова критични, както в първия ни текст. Ще ви покажем някои позитивни аспекти от предстоящата сесия, ще ви разкажем накратко за повечето точки, които ще се обсъждат и най-вече ще четем между редовете предложението цената за репатриране в София да се качи двойно.

Титаник (Центърът за градска мобилност) потъва

И преди две седмици засегнахме темата, че цената за репатриране ще се повиши двойно, тъй като Центърът за градска мобилност (ЦГМ) работи на загуба от над 100% при всеки вдигнат автомобил. По какъв начин обаче това предложение е свързано с градския транспорт и по-точно с неговото финансово състояние в София? И защо това е отчаяна мярка, която запушва само една от зейналите пробойни, докато корабът титанично потъва?

ЦГМ е дружество, което събира приходи от продажбата на транспортни документи, оперира с държавни трансфери и общински компенсации. Събира също така таксите от паркиране, т. нар. винетни стикери, глобите и принудителното преместване. Основната функция на ЦГМ всъщност е да се разплаща с транспортните оператори.

Центърът за градска мобилност обаче е в отчайващо финансово състояние! Няма пари за разплащане, тъй като приходите от билети са силно намалели още от началото на Ковид пандемията. За това отдавна алармират някои общински съветници.

ЦГМ не се разплаща с транспортните оператори, които са търговски дружества с общинска собственост, и неслучайно те изпадат в дългове. Поради тази причина още през януари кметът Йорданка Фандъкова „помоли“ държавата за 178 млн. лева, за да може градският транспорт да продължи нормалното си функциониране, плюс още 50 млн. лева за покриване на загубите от миналата година.

Според данни, предоставени на общинските съветници от самото дружество ЦГМ, дупката в бюджета на транспорта тази година ще е над 100 млн. лева. След като добавим към картината обещаното вдигане на заплатите на служителите на транспортните дружествата, бурята става перфектна, а Титаник (ЦГМ) стремглаво потъва.

На този фон става ясно, че градският транспорт в София се нуждае отчаяно от реформи. Ако няма такива, държавата има всички доводи да откаже финансовата инжекция, която управляващите Столична община изискват. И тъй като всички останали реформи предполагат далеч повече усилия, време и най-вече визия, управляващото мнозинство в сянка решава да предложи реформа на репатрирането. Да, това е зрелищен ход и фокусира общественото и медийно внимание, но в крайна сметка не решава почти нищо.

Истината е, че градският транспорт в София трябва да бъде цялостно реформиран! Да, неговият автопарк се промени и не можем да отречем, че се возим комфортно, но все още липсва нова схема на столичния транспорт, която да е удобна, предвидима и най-вече да свързва метрото с останалите наземни методи на придвижване.

Имаме комфортен транспорт, факт, но той не е достатъчно бърз, не е предвидим, не е осмислен, не е свързан и за капак няма модерна тарифна политика! Разполага с прескъпа нова тикет система, която обаче още не е започнала да функционира пълномащабно, плюс много важната подробност, че все още нямаме билет за време. И сме свидетели на доста нелепата ситуация, в която плащаме една и съща сума ако се возим, примерно, една спирка време или...един час.

Да не говорим, че много от функциите на новата тикет система изобщо не са разяснени на гражданите – знаехте ли, например, че когато заплащате пътуванията си посредством валидиране на банкова карта, максимумът, който ще платите за услугата в рамките на деня, е 4 лева? Дори да се возите до откат, сменяйки превозни средства през цялото време.

Време е за позитивното

Да оставим сега транспортната тема настрана и да отбележим нещо положително. В четвъртък също така се предвиждат гласувания за присъждане на званието „Почетен гражданин на София“ на хореографа Димитър Манов, пианиста Людмил Ангелов, художника Любен Зидаров, философа, историк и преводач Цочо Бояджиев, както и посмъртно на поета Марин Бодаков.

Ще се гласува още инж. Веска Георгиева, дългогодишният директор на Столичния инспекторат, да бъде посмъртно наградена с Почетния знак на Столична община. Предвижда се още безименна улица в кв. „Бенковски“ да бъде кръстена на дългогодишния диригент на хор „Бодра смяна“ - Лиляна Бочева, която изстрелва в творческа орбита емблематичния детски хор.

Всички тези инициативи може и да изглеждат като обикновени подробности, но всъщност като софиянци сме длъжни да знаем и да почитаме имената на бележитите ни съграждани. Подобни гласувания се извършват с таен вот и освен ако не става дума за наистина противоречиви личности, обикновено протичат при пълни мнозинства.

А как се бори демографската криза без детски градини?

Откриваме темата за детските градини в едно от питанията до кмета и от нейния отговор разбираме, че от предоставените за 2020-21 г. от държавата 65 млн. лева са усвоени едва 36 млн., което показва, че проблемът не е в липсата на пари, а в дефицита на активност и компетентност.

Редно е за пореден път да зададем въпроса какво става с детските градини в столицата, защо няма разширяване на базата, която да поема все повече деца, вместо приемът им да се превръща в една от големите родителски драми в София? У нас сме свикнали сякаш с печално известната народна мъдрост „Пари няма, действайте!“, но в случая се оказва, че пари...има. Действието обаче липсва!  

След като от въпросните 65 млн. лева са усвоени едва 36 млн. лева, какво се случва с останалите почти 29 млн. лева и защо няма проектна готовност? Оправданията и извиненията със сигурност не са утеха за хилядите родители, чиито деца така и не успяват да се класират при крайно недостатъчния, обявяван всяка година прием в софийските детски градини. И всичко това: при наличието на неусвоени средства!

Темата е дълга и болезнена за много млади семейства, а въпросът защо не е направено всичко възможно, продължава да виси в публичното пространство. Надяваме се, че ще получим поне някакво обяснение след предстоящото заседание.

Героите на Украйна

Да завършим с най-актуалната новина – областният управител на София Иван Кючуков върна решението на Столичния общински съвет (СОС) от миналата седмица за преименуване на площи в район „Изгрев“ във връзка с войната в Украйна и за издигане знамето на Република Украйна на административната сграда на Столична община. Според областната управа са допуснати съществени нарушения и актовете не са законосъобразни.

Това означава, че на предстоящата сесия пред СОС има три опции – да върне решението, за да го преразгледа или измени, да го отхвърли или да го препотвърди с обикновено мнозинство 50+1, т.е. да заобиколи „ветото“ на областния управител. Най-логичният развой е решението все пак да бъде взето под една или друга форма.

При така развилата се ситуация обаче остава усещането за недобра подготовка на общинските съветници, което създава лошо впечатление – едно е да имаш добро намерение, друго е да го направиш законосъобразно. Намерено е (да речем) подходящото пространство за осъществяването на символичен акт, но излиза, че законът е бил заобиколен...

Интересното е, че Иван Кючуков моментално бе набеден, че е от грешната страна на историята и че подкрепя русофилските настроения у нас. Областният управител обаче има правото да връща решения единствено, ако има съмнение в тяхната законосъобразност. Изхождайки от това, трябва да кажем, че политическата конюнктура и тенденциите също не бива да са над закона. Ако даден акт е незаконен, темата би трябвало да е приключена дори той да е правилен от морална гледна точка.

Не бива обаче да изключваме и възможността за продължаваща политическа конфронтация между гласувалите решението и „Има такъв народ“, тъй като областният управител на София е назначен именно от квотата на партията на Слави Трифонов.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама