В археологията е важно не само откриването на артефакти и на населени места с останки от живот преди векове, но от голямо значение за науката е и определянето на точния времеви период, към който те принадлежат. Датирането на находките дава възможност историята на човечеството да бъде по-точно установена от еволюционна и археологическа гледни точки. Проследяването на измененията, които произтичат при органичната материя, е подпомогнато от метод за изследване – радиовъглеродно датиране.
Този процес е физически метод за радиоизотопно датиране на материали от биологически произход. Казано с други думи, се измерва съдържанието на радиоактивния изотоп на Въглерода (С) – Въглерод-14 (14С) в сравнение със съдържанието на стабилните му изотопи. Изотопът е разновидност на химичен елемент с еднакъв брой протони, но различен брой неутрони и съответно – различни масови числа. Пример за това са Въглерод-12 (12С) и Въглерод-14 (14С). Съотношението между тези изотопи на Водород е еднакво при всички живи организми, както и в атмосферата. Причината за това е, че при жизнените процеси организмът непрекъснато обменя въглерод с околната среда. При смърт се прекратяват тези процеси и обменът на въглерод с околната среда спира. Последствията са, че броят на ядрата Въглерод-14 в организма започва да намалява в съответствие със закона за радиоактивно разпадане. Възрастта на един предмет или организъм се определя в зависимост от броя на неразпадналите се ядра.
Методът на датиране е предложен от професор Уилард Либи през 1946 г., откритие, за което получава Нобелова награда за химия през 1960 г. Въпреки сравнително простата теория зад научния процес, при сравнение с други методи за датиране, се откриват систематични отклонения. Изводът от това явление е, че съотношението на изотопите се променя с течение на времето. Тази промяна, въпреки че е сравнително незначителна, оказва влияние върху математическата зависимост, която служи за калибриране. Казано по друг начин, тя не може да се вземе за праволинейна. През 1967 г. първият учен, който прави необходимите корекции на калибровъчната крива е д-р Ханс Суес, който прилага точно датирани образци чрез други методи. След 1998 г. се въвеждат стандартни калибровъчни криви, чрез които т.н. „въглеродна възраст“ бива отразена в календарни дати. Това не прави метода идеален, но го прави по-точен. Друга причина за определянето на грешни датировки, е замърсяването на пробите. Органичната маса може да е заровена в много по-млада почва или да е обградена от маса с различна възраст. Тази близост с друга материя може да доведе до прехвърлянето на чужди атоми Въглерод-14, които да повлияят при определянето на правилното датиране. В такива ситуации е необходимо да се използват и други методи за датиране. Въпреки тези недостатъци, усъвършенстването на метода постоянно се развива. Един нов процес, който подобрява радиовъглеродното датиране, е използването на ускорителна масспектрометрия, която измерва всички атоми Въглерод-14, не само тези, които се разпадат. Благодарение на този напредък могат да се тестват много по-малки проби (като растително семе) и резултатите се получават значително по-бързо.
Откриването и развитието на радиовъглеродното датиране е много важно за археологията като наука. Чрез този метод дава възможност не само точно да се определи времето на обекти и артефакти, но и да се направи и сравнение между събития и предмети, отдалечени във времето. Радиовъглеродното датиране се описва от някои археолози като революционно. И може би това определение не е пресилено, защото благодарение на него са уточнени важни праисторически преходи, а именно края на последната Ледена епоха и началото на Неолитната и Бронзова епохи в различни географски райони по света.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар